Общото между хората е винаги резултат от общуването. Общуването обаче винаги има различни почини: да си осигурим насъщните за оцеляването ни блага, да бъдем признати от другите в своята отделност, да забравим бремето на труда, да удовлетворим нуждата от единение. Поради това общото между хората има толкова много конфликтни помежду си форми.
Общото като резултат от общуването не може никога да бъде унифицирано.
Пиер беше от ония хора, които са силни само когато се чувстват съвсем чисти.
Толстой, Война и мир
За да се чувстваш обаче чист или мръсен - за това се изисква голяма доза саморефлексия. А при повечето хора мотивацията се случва зад гърба им, те не се усещат като нейни автори - и съответно те не осъзнават, че могат да имат принос за собственото им хигиенно състояние. Това наистина ги прави силни в тяхната непосредственост. Съответно онези, които осъзнават нечистотата на собствената си мотивация, страдат от скрупули. На чистотата се гледа от тях като на непостижим идеал, а това неминуемо води до "слабост", проявена като колебание, нерешителност.
Моралистите са отдали доста време на това да превърнат въпросната слабост в сила, но акцентът трябва да пада най-вече върху това, че саморофлексията носи по-широк хоризонт. Утехата тук е, че по-широкият хоризонт имплицира и по-богат човешки опит. В този смисъл, парадоксално погледнато, безскрупулните страдат от житейски недоимък.