Спомням си как, когато като юноша четях Homo Faber на Макс Фриш, недоумявах от сантиментално-идиличния тон, с който г-н Фабер гледаше на белезите си на остаряване в огледалото.
Може би защото се бях самозакърмил с вълшебни приказки, в които героите никога не остаряват, дори и след 12-годишни странствания през гори и планини.
Та странстването из приказки е в състояние да ни държи винаги млади, самосъжалението е първата бръчка, която може да се появи на лицата ни.
Не си позволявайте този лукс на старостта!
