30 август 2015

За Поликратид и Левски


Открих у Плутарх, в животописа на спартанския законодател Ликург, думи, които поразително напомнят известните думи на Левски от негово писмо до Панайот Хитов: "Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само мене си".

Плутарх разправя следната история: когато попитали спартански пратеници на посещение при персите дали идват в публично естество, т.е. като държавни пратеници или пък в качеството си на частни лица, спартанецът Поликратид отговорил: "Ако успеем, значи сме държавни пратеници, ако не успеем, сме частни лица". (Lycurgus 25.4).

Естествено в думите на Левски на пръв план изпъква саможертвата, докато в думите на Поликратид това, че всеки успех отива за общото дело и не следва да се вписва като лична заслуга. Предполагам, че би могло само да се спекулира, дали Левски е попадал на парафраза на тези думи у Плутарх, но вероятно по-скоро - не. И все пак поразителното сходство остава.

Бих искал още само да подчертая думите, които са използвани в гръцкия текст. За държавен, което на латински се превежда като публичен, е използван термина demosios, който означава също обществен, народен и препраща към думата demos, народ, която стои в корена на термина демокрация. За личен или частен е използвана думата idios, която означава също така собствен, свой, особен, и може да се чуе и в използваните и на български думи - идиосинкратичен или пък идиот.

Етимологията, която в крайна сметка стои в основата на последното, е, че идиотът е непоправимо частен и обособен от общото дело.

29 август 2015

За търсещите споделеност


Има определена категория хора, които болезнено търсят споделеност. Това е техният жизнен приоритет. Тези хора, са обременени с това, че често натоварват общуването с друг човек чрез свръх-очаквания, именно поради това, че всяко общуване потенциално би могло да доведе до споделеност.
Тези хора са по принцип много уязвими, въпреки че те често се представят пред другите чрез защитната маска на една саможивост и дори самодостатъчност.

При все това, този тип хора не са особено застрашени от разочарование в контактите си, именно защото смятат, че дори минималната удовлетвореност, която могат да получат от едно искрено общение, си струва максимума на всички съпътстващи болки.

20 август 2015

Евдемонии или демонът на щастието


Част от един блог се превърна в книга. Сигурен съм, че книгата не ще страда от това, за блога не съм убеден. Отделните миниатюри в книжното тяло намериха повече себе си - спечелиха и откъм баланс, острота, убедителност и завършеност. И заговориха по-добре помежду си. И образуваха цяло.

Благодарен съм на Мартин Христов от издателство "Ерго", че допринесе книгата максимално да се доближи до онази представа, която имах в главата си. И на Иво Рафаилов, че направи така хубава корица.





Надявам се, че сега книгата, вече свободна, ще тръгне по собствен път и ще открие онези читатели, които тя би заслужила.



12 август 2015

Що е човекът? (феноменологическа дефиниция)


Човекът е единственото открило се нам същество, чиято култура се превръща в естество и чието естество е възможно само като култура.

или пък изразено по различен начин:

Човекът е единственото разкрило се в себеотношение същество, чиято изкустност се реализира като естественост и чиято естественост е в това, да бъде изкусно.

08 август 2015

За автоматоните и автономоните


Думата автомат идва от гръцки и означава [действащ] самопроизволно или по собствено желание от auto (сам) + matos (желаещ). Думата е изкована още през Античността и не е резултат от ново словообразуване.
В горното обяснение обаче трябва да се добави израза привидно: автоматът представлява механизъм, който привидно действа по свой собствен почин или свое собствено желание.

Автоматите първоначално са били замислени по модела на живото, като имитация на живото. В този смисъл същинската противоположност на автоматичността е автономността.
Автономно е онова, което притежава принципа на живот и мислене в самото себе си, а не като вложено отвън.