За "самопознанието"

Една от най-вредните представи, които могат да бъдат присъщи на на човек е, че той се познава достатъчно добре и знае какво може да очаква от себе си. Подобна представа се основава на монотонността на навика, обусловен от постоянното съжителство със самия себе си.

Тя често се оказва опровергана, но твърде малко хора са склонни да си го признаят. 

Най-неприязнената ѝ разновидност обаче е присъща на особен вид арогантни хора, които, освен че си въобразяват, че знаят какво могат да очакват от себе си, смятат също и че винаги са оправдани да го очакват.

Назидателно

 

Не се опитвай да бъдеш харесван. 

Също: Не се увличай по това, че си харесван.

Най-малкото заради това, че ще се окажеш в ситуацията да си харесван от хора, чието мнение не би трябвало да цениш. Или дори би трябвало да презираш.

Из Дневник на Маурицио де Агостини

 

Дистанция спрямо миналото и хората

 

Колкото е по-голяма дистанцията ни спрямо някакъв отминал период от личната биография, толкова по-дифузни и разредени стават събитията в него. Хронологията губи своята сила и убедителност и ние сме склонни да я претворяваме в нови връзки и с нова последователност.

Дори действащите лица губят своята жива ситуираност и се превръщат в знаци за персонажи, в хербарии на характери. В състояние сме да създаваме нови констелации от напрежения между тях, които преди не сме съзнавали като възможни.

Може би в това има нещо много ценно - тези понастоящем поизтлели фигури вече не са мощни съсредоточия от проекции, които ни обсебват - ние сме в състояние да ги моделираме и изпробваме в нови ситуации, сякаш вече не са живи хора, които бихме могли да срещнем отново.

Договор и обещание

 

Откъде идва обвързващата сила на договора? 

1. От автономията на страните, доколкото се предполага, че те влизат като страни в договора по собствено решение. 

2. От принципа на реципрочността на предполагаемата изгода - "аз на теб, ти на мен". 

И двете горни условия биха могли да бъдат компрометирани, тъй като едната договорна страна би могла 1) да бъде принудена да се обвърже или пък 2) да бъде лишена от достатъчно информация, така че да прецени адекватно собствения си интерес. 

Но като цяло договорът почива на изконно човешката способност да бъдат давани обещания. Презумпцията тук е, че човек поне частично владее собственото си бъдеще. Или че най-малко владее усилията си да го промени в определена посока.

Първото е твърде амбициозно като предпоставка, второто обаче - напълно реалистично.

 

Възхвала на Морфей

 

Велико божество е Морфей. Той владее преходите и прехожданията, които са обратими - събуждането за един свят и заспиването за друг.

Благосклонността му е голям дар - да заспиваш и да се будиш без тежест, без болка, без неудовлетворение.

Дарът му се простира дотам, че той би могъл да те сближи с Танатос. Така че да се освободиш от чувство на неудобство или страх. И да те обземе още преживе една лекота - да се почувстваш почти безплътен.

Мизантропско

Понякога човек може да изглежда тъй невинно. Дотам, че само поради подвижността на очните му ябълки да му припишеш известна одухотвореност дори. Често обаче са достатъчни само няколко думи да размениш, за да разбереш какъв примитивизъм, тесногръдие и всеопустошаваща посредственост може се крие зад тях.

 

Из Дневник на Маурицио де Агостини

Загърнат в самия себе си

Dedalus, you're an anti-social being, wrapped up in yourself.

Дедалус, вие сте антисоциално, загърнато в себе си същество.

Джеймс Джойс, Портрет на художника като млад

Българският преводач (Николай Б. Попов) е избрал да предаде wrapped up in yourself преразказно, по смисъл - а именно с простичката дума самовлюбен. Обаче английският израз wrapped up in something може да има специфично както буквално, така и преносно значение. Съгласно първото той означава загърнат в нещо, но съгласно второто той може да означава и обзет от нещо. В случая това второ значение стилистично влиза далеч по-плавно в контекста, съобразно което ние бихме могли да преведем и много по-точно:

Дедалус, вие сте антисоциално, обзето от себе си същество.

Но нека се опитаме да експлоатираме физиологически идеята, че човек може да е загърнат в самия себе си. Какво може да означава тя? - Че първоначално по някаква случайна хрумка на природата, той е бил обърнат наопаки - с вътрешните си органи навън. Това, разбира се, е много болезнено състояние. И за да избегне тази перменентна болка, както и полепването на интимна слуз и кръв по околните, такъв човек се е намерил принуден да се увие вторично в собствената си кожа. Подобна процедура естествено е свързана с постоянни неуспехи, а и с чести несекващи опити отново и отново.

И така, такъв един човек оставя постоянна следа от кръв и слуз през живота си, опитвайки се да се загърне в кожата си.