23 юни 2015

За маниерността в хуманитаристиката


В хуманитаристиката едно от нещата, които не понасям е маниерността на писане и говорене. Маниерността е резултат от защитна реакция - нещо като персоната на Юнг в между-човешките отношения. Тя е маската, която "ученият" си слага, за да изглежда учен.

Струва ми се, подобна маска може да има оправданост единствено ако носи 1. остра социално-критична функция или пък 2. функция, релативизираща наратива от първо лице (както при Киркегор).

Във всички останали случаи, маската на маниерността е суета и инстинктивен опит за защита от критика.

02 юни 2015

За свръхпозициите


Човекът е единственото познато живо същество, което е способно да гледа на себе си от нормативна позиция, от позицията: Трябва!
Но ако човек гледа от свръхпозиция към самия себе си, той е склонен да се тотализира в някаква определена своя едностранчивост.

Единствената безопасна свръхпозиция ми се струва тази на самоиронията.
Но напоследък тъкмо тя не ни се удава. Човек е загубил способността да се надсмива над самия себе си.