Разбирането на Юнг за чувстването като психологическа функция изглежда доста странно от обичайната (тривиална) гледна точка.
На първо място чувстването (feeling) наред с мисленето спада към рационалните или отсъждащи (judging) функции в противовес на възприемащите функции - усещане и интуиция. Т.е. чувстването има родство с мисленето с оглед на неговия преценяващ характер. - В частност чувстването съди за нещата в ценностен план - то ги оценява като приятни или неприятни, подобаващи или неподобаващи, добри или лоши.
От друга страна обаче чувстването се характеризира с противоположност спрямо аналитичната и ориентирана към познание природа на мисленето, и то до такава степен, че когато чувстването е развито, мисленето страда, превръщайки се в низша функция, и обратното - когато мисленето е свръх-развито, чувстването страда като примитивна и недиференцирана функция.
В този смисъл ако водещата функция е екстравертно чувстване, то е компенсирано от примитивно и архаично интровертно мислене и съответно, ако водещата функция е интровертно чувстване, то е компенсирано от примитивно и архаично естравертно мислене.
Така се получава, че екстравертното чувстване е в плен на стандартизирани и конвенционални оценки относно това какво е подобаващо и какво не, какво е добро и какво не. - Доколкото това предполага неразвито интровертно мислене, екстравертно чувстващият човек (в обичайния случай това е жена) е лишен от всякакво разбиране за собствената си личност. Такъв човек е склонен да раздава външни оценки и да е напълно убеден в правотата си, доколкото следва общоприети стандарти. Съответно такъв човек е напълно непригоден за задълбочено познаване на самия себе си, но за сметка на това той е най-добрият медиатор за разпространение на модни тенденции и възхвалявани като правилни социални практики.
Напротив, хората с интровертно чувстване са в плен на собствената си преценка за нещата. Те не търсят да блестят или да се изтъкват. Отвън те изглеждат доста резервирани, не се стремят да се налагат, нито да въздействат, сами притежавайки устойчиви възгледи относно нещата. Заедно с това те могат да бъдат много откликващи, съчувстващи и подкрепящи, стига сам човек да не им се натрапва. В противен случай те могат да отвърнат със студенина. Всъщност за един външен поглед подобни хора могат да изглеждат безчувствени и лишени от емоции. В действителност обаче чувствата им се развиват интензивно, а не екстензивно. И тъй като слабата им функция е екстравертното мислене, те са под опасност да изпаднат в заблуда относно света, в който живеят. Интровертно чувстващият е отново предимно женски тип.
