30 юли 2017

Границите на мимезиса


Подражанието може да бъде видяно в основата на всичко - на познанието, на играта, дори на битието като налично (Платон).

Къде са обаче границите му?
- В това, че аз не мога да подражавам на самия себе си - тук външен образец е невъзможен, а всяко копие е застрашено да се превърне в парагон*.

________
* Парагон - от итал. paragone - пробен камък, оттук се е развило и значението модел за сравнение, образец.

26 юли 2017

Свобода на съвестта и искреност


Свободата на съвестта (liberty of conscience) изисква това, щото една искрено поддържана вяра [никога] да не може да бъде достатъчно основание за наказание.

формулировка на Р. Скрутън


Проблемът е, че не бихме могли да разполагаме с никакъв обективен критерий за различаване на една искрено поддържана вяра от една неискрено поддържана такава (т.е. такава, чието поддържане е въпрос на личен или класов интерес или просто такава, чието поддържане е купено).
Тук нещата отново опират до сърцето като инстанция у Русо.

20 юли 2017

За живота, горчиво-иронично


Животът е самоиронично нещо. И то не поради това, което ни се случва или правим от него, а поради това, че той е също толкова и онова, което очакваме, или, обръщайки се назад, разбираме от него.

Така например, сантиметално-вцепенено ми е да се сетя, как преди 15-тина години, една жена, в която очаквах и от която глуповато и твърдоглаво изисквах образа на разкаялата се Мария-Магдалена, ми се представи като завършена еснафка.  Или както тогава обичах да се изразявам - като "лелка". И трябва да си призная - "лелка" с чувство за гордост, което съвсем не привиждах в тази ѝ роля.

Аз дотолкова не можех и не исках да приема случващото се, че въпреки че рационално осъзнавах, че вторият образ е далеч по-консистентен с опита който имах за нея, по детински истерично се опитвах да я върна обратно в литературно-библейската проекция, която, бях убеден, единствено е пригодна за нея.

Така че - нека внимаваме какво четем и най-вече как го четем, от книгите и от живота.

19 юли 2017

За свободата и сферата на политическото


Ако политическата свобода не бива схващана като идеал, при това такъв идеал, чието преследване си дължим един на друг, то тогава опитът за простичкия факт, че упражняването на свободата на един неминуемо ограничава свободата на другиго, може да сведе идеята за самата свобода до празна ценност, непримирима с реалността на социалната кохезия.

Именно що се отнася до свободата, политическото, във възвишения му смисъл, има примат над социалното.

И при това свободата тук не трябва да се схваща чисто негативно,  защото това от своя страна би свело сферата на политическото до механика на не-принудата, или което е неминуемо далеч по-пошлото следствие - механика на минимум-принудата. Това е грозната страна на либертарианството.

Свободата в позитивен план остава да бъде мислена по линия на спонтанността и инициацията. Проблемът е обаче, че жизненият опит за творчеството, било то естетическо или образователно, съвсем не би могъл да бъде политически опит. Стремежът към изключителност, в качеството му на изконна политическа мотивация по Хана Аренд, не може да изтърпи брака със социалното.

11 юли 2017

Безосновност и филистерство


Животът е безосновен, доколкото ние винаги вече се заварваме в него и винаги вече се чувстваме принудени (доколкото сме разумни) да вземем отношение към него.

При неизбежното взимане на отношение към живота, рутината и установеният навик могат да бъдат наречени филистерство.

Най-нечистоплътно и морално укоримо е филистерството на интелектуалеца (или на онзи, който претендира да е такъв).