16 декември 2016

Етелехия и призвание


Аристотеловата идея за ентелехията (ἐντελέχεια), схваната в един културен аспект, е центрирана собствено върху това да не си отчужден от целта си. Не собствено върху това да имаш целта при себе си, а ти да си при целта си. В този смисъл ентелехията на човек е да е при това, за което е призван като човек (т.е. като живо същество притежаващо разум).

Християнската идея за при-звание (vocatio) също използва идеята за цел, но разликата тук е че има Зовящ, който е различен от собствената ни природа. В този смисъл за християнството идеята да се реализираш като себе си, включва и това да се реализираш като друг на себе си (включително и природно). Това, схванато радикално, предполага и другост спрямо собствения разум.

13 декември 2016

За лутането


Лутането е симптом на младостта на духа.
Какво проклятие би било това да нямаш къде да се луташ, поради това, че всички места са равностойно лишени от значение (привлекателност).

Моля се Богу това да не ме сполита.

09 декември 2016

Ръзсъдък и разум, истина срещу смисъл


"Въпросите, повдигнати от мисленето и въпросите, които е в природата на самия разум да повдига - а именно въпросите за смисъла - не подлежат на отговаряне от страна на здравия разсъдък (common sense) и на неговото рафиниране, което наричаме наука. Търсенето на смисъл (meaning) е безсмислено (meaningless) за здравия разсъдък [...]."

 Хана Арент, The Life of the Mind


Това е, бих казал, екзистенциалното тълкувание, което Хана Арент дава на Кантовото разграничаване и противопоставяне между разсъдък и разум. Избрах преднамерено да предам традиционния израз "common sense" не с обичайното на български "здрав разум", а тъкмо с отговарящото на патоса на въпросното противопоставяне - "здрав разсъдък".

Смея да твърдя, че аз бях стигнал независимо от Хана Арент до същите мисли, макар и по друг конкретен повод, а именно през рефлексия върху античното понятие за мъдрост sophia и съответно вникване в идеала за наука в изконния, елински смисъл на думата, съгласно интерпретацията на Хусерл от Кризата на европейските науки. (Хусерл впрочем би казал, че науката в съвременното значение на думата, в което Арент и Хайдегер реферират към нея, а именно науката в значението на "позитивните науки", не съответства на достойнството на онова, което би следвало да обозначаваме с този термин, доколкото въпросите за смисъла са изхвърлени от нея.Тук разликата на Хусерл с Хайдегер и Арент е, че той не иска да се откаже от класическия термин наука и да го остави във владение на позитивистите).

Във връзка с разграничението между истина и смисъл, струва ми се, е показателен предишният ми текст по същата тази тема: Истина или смисъл.

02 декември 2016

Ноеза и ноема у Аристотел


У Аристотел има един хубав феноменологически момент, в който е изразена иманентната свързаност на ноетично и ноематично.

В книга iii на За душата се казва: "Едно и също е знанието в действителност и неговият предмет" 430a20.

Изразено по друг начин, мисълта и нагледа (т.е. непосредственото имане на предмета) в действителното познание съвпадат. Естествено, заслуга на феноменологията е да претълкулва подобно съвпадение като синтеза на припокриване.