20 септември 2011

Консумация и вещност


Консумацията се различава от ползването или потреблението по това, че води до директно разлагане или онищоствяване на своя предмет. Ако по принцип за консумация са предназначени неща, които поради самото си естество са подложени на процес на развала и следователно имат ограничен срок на годност (най-вече храни), в съвременното общество на консумация вече подлежи практически всичко - мебели, коли, телефони... Днес всички вещи биват в бърз процес изхабявани, дори само поради похвалната цел да бъдат заменени с нови.

Тази нагласа обуславя производство на продукти-еднодневки, именно защото в очите на консуматора закупената вещ е вече безвъзвратно остаряла. Тя иманентно подлежи на замяна с по-нов модел. В тази непрестанна замяна вещественият свят започва да губи реалност и да се десубстанциализира. Дори в сетивните си качества продуктите са вече иреални. Тяхната вещественост е изтляла предварително още в производство ориентирано към консумация.

Консуматорът обаче си мисли, че за него именно светът на вещите е същественото. Всъщност е точно обратното. В процеса на консумация той непрестанно опровергава вещта, свеждайки я до отпадък.

18 септември 2011

Изкуство и фалш


Най-голямото качество на всяко изкуство е неговата искреност.
Сергей Рахманинов



И учудващо ли е, че прекият убиец на всяко изкуство е неискреността? За съжаление това важи не само на страната на твореца, но и на тази на възприемащия.

Ето защо далеч по-добре е възприемащият да се задоволи с простичкото: „Това ми хареса”, нежели да пръска фалш около себе си под формата на високопарни и патетични излияния. Суетният и празен човек е склонен да надува цената на цененото с единствената цел да надуе и собствената си цена на ценител.

Резултатът от горното е - множеството балони на партито, ликвидност на етикетите и конвертируемост на модния надпис „Изкуство” върху челото на бездуховността.