21 февруари 2014

За моралната роля на въображението


Счита се, че обичайната роля на въображението е в изкуството, където то трябва да внася елемента на новото и неочакваното. Въображението има обаче дори по-важна морална роля, при което то е призвано да ни пази от безчувствеността на навика и от ступора на безразличието.

Човек, който гледа твърде много новини и телевизия в съвременния свят постепенно става безчувствен към чуждата болка. Тя става обичаен и в известна степен досаден спътник на сутрешното кафе и на вечерния релакс.

Без въображението за нас е невъзможно да си представим, че в света е възможна и друга перспектива, различна от тази на нашите, уморени от следенето на екрана, очи.

В тази връзка, твърде прав е Оскар Уайлд като казва, че посредствените, лишени от въображение хора, са онази, от които можем да очакваме моралното зло.

_______
Хана Арендт има един много показателен и точен термин за тази лишеност от въображение - баналността на злото, което следва за се разбира тъкмо и в смисъл: посредствеността на злото.

15 февруари 2014

За нуждата от чуждия поглед и самотата


Търсенето на одобрение от страна на околните е всъщност търсене на собствена стойност, за която ние не се чувстваме привилегировани да си дадем сами.
Желанието да бъдем желани или харесвани е реципрочно на нуждата да бъдем остойностени от външната инстанция на чуждото съществуване.

Забелязали ли сте колко енигматично привлекателни изглеждат самотните ентусиасти? Защото те сякаш съвсем не се нуждаят от инстанцията на нашия поглед, който да остойности тях и предмета на заниманието им.
На противоположността на това стои гримиращата се жена, която се е примирила напълно с получаваната през чуждия поглед стойност. Тя е далеч по-самотна в заниманието си.

05 февруари 2014

Индивидуалност и дупликат


Индивидуалността е много особено нещо – не подлежи на дублиране. На тялото е мислим дупликат – например съвсем същото тяло, което обаче заема друго пространство.
Така че ако си представим дадена индивидуалност като дублирана, тогава ние си я представяме като тяло, и съвсем не като индивидуалност. Също така е мислимо новият телесен дупликат да има свое съзнание, което обаче го прави носител на съвсем нова индивидуалност, при все че можем да мислим самото тяло като еднакво.

Поради това и Лайбниц е отхвърлил възможността монадите да се мислят като пространствени единици. Ин-дивидуалността е не-делима също и в смисъл, че не може да бъде отделена от себе си.

01 февруари 2014

За авлоса и писането

 
Аристотел споменава в Политика за един мит, съгласно който Атина Палада, след като създала авлоса, го захвърлила, тъй като при свирене той разкривявал чертите й.

Това важи в далеч по-голяма степен за писането. Писането така разкривява (чак до гротеска) чертите на някои хора, че изкарва най-грозното и мръсното от тях на показ.

А това е така защото в писането сякаш можем да си позволим да не бъдем себе си. Тази илюзия за скритостта в саморазкриването разголва.

_____
* Авлосът е античен духов музикален инструмент (често асоцииран с бакхическите празненства), състоящ се обикновено от две цилиндрични тръби, на едната от които се е изпълнявала мелодична линия, а на другата - съпровод.