30 септември 2016

Юридическото измерение на онтологическата самота


Болезнено е, че онтологическата самота е въплътена дори в правото ни. Все още няма исторически случай за божество, животно или машина с пълноценни граждански права. Дори опитите на Калигула в тази връзка са осъдени да бъдат гротеска. Трансцендирайки себе си до божество, а коня си – до сенатор, Калигула остава несретник извън правото, неспособен да снеме бремето в корена на човешкото.

28 септември 2016

За небцето и детайлите



Добрият вкус (palate, небце) не се изпитва посредством силни подправки, а в смесицата от малки съставки, когато сме чувствителни за всяка част, въпреки нейната незначителност и смесване с останалите.

Дейвид Хюм, За критерия на вкуса


Наблюдението на Хюм е точно и в пряк и преносен смисъл. Дори вкусът към изящно красивото се отличава с чувствителност към детайлите или към малките съставки, всяка една от които има своята роля в полифонията на цялото.

22 септември 2016

Фалшивото изкуство

 
Fake art is an invitation into membership.
Фалшивото изкуство е покана за членство.
 
Roger Scruton


Fake има много синкретично значение на английски и може да означава - престорено, претендирано, фалшифицирано, имитирано, предвзето, ..... неавтентично.

Целта на фалшивото (fake) изкуство е не просто да излъже публиката, а да я подлъже, че се включва в нещо истинско. Самият му автор тайно се надява да изпадне в омаята на общата илюзия; и чрез реципрочността на подражанието, с което се включват околните, сам да се убеди, че прави нещо истинско.

Поради това фалшивото изкуство не търпи ясно разделение между автор и публика, а вирее в кръжец (който може и да е огромен), в който всички са "автори" и взаимно си подражават.
Членският внос за подобен кръжец е именно готовността за подражание. 
Устойчивостта му често бива гарантирана от общ гуру.

Освен това, фалшивото изкуство, ако разполага с подходящите ресурси, прибягва и до "академичен" мета-наратив,  който да подкрепи сякаш отвън, един вид "критически", вътрешната му самоубеденост.
_________________________
И още нещо по тази тема: За интелектуалната игра.

17 септември 2016

За "научността" като замърсител


Голяма част от съвременната псевдо-наука се състои в даването на напълно излишни, наукообразни обяснения (експликации) на иначе съвсем тривиални факти. Чрез това всъщност сциентистката нагласа замърсява жизнения свят посредством псевдо-информация и упражнява превенция по отношение на непосредствената радост от живота.

Онова, което претендира да дава мисловна хигиена, "научното", се превръща всъщност в най-сериозния замърсител на духа.

14 септември 2016

Интелектуалният принцип на глобалната мрежа


Нищо не е дотолкова глупаво, че да бъде изключено.

Нищо не е дотолкова умно, че да бъде подобаващо оценено.

Подобен принцип би могъл да води само до едно: посредственост.

08 септември 2016

Автентичност, изкуство


Автентичността е равномерно самоотстранена от две измерения, които рамкират човешкия живот - това на тривиалността (ежедневието) и това на игровостта (или театралността). В ежедневието никога не сме автентични, доколкото винаги е налице дефицит на осъзнатост за нашата ситуираност. В играта за пред другите също - защото преднамереността на позата надделява.

Тази равномерна самоотстраненост на автентичността - парадоксално - дава неутралната точка на съприкосновение между етическо и естетическо (в тази връзка виж статията ми За отношението между художественото творчество и моралната стойност на личността от 2005).

Терминът, чрез който  Хайдегер много удачно визира автентичността - Eigentlichkeit - от eigentlich, на немски собствено, лично - бележи това, че тя, автентичността, е пълното неутрализиране на отчуждението. А отчуждението, както следният ми текст показва, следва на първо място да се мисли като отчужденост от самия себе си. Отчужденият човек губи контакт с талантите си, а ако притежава виртуозност (техничност) тя остава куха, само гротесков знак на онова, което собствено липсва.

Така че автентичността е онзи модус на човешкото съществуване, в който е преодоляно отчуждението като винаги насъщна опасност. В изкуството отчуждението най-често се среща като отчуждение от изконно жизнения смисъл. "Изкуството" (отчужденото) като имитация на самото себе си се е свело до една безсмислена поза, до един празен и кух игрови жест. А рефлексията върху подобно "изкуство" се е приравнило до комично интелектуалничене.

Изкушението от това да си изкусен, опитен, следва да остане искрено. Ако то е обременено със суета, тогава преднамереността на позата надделява и това е смъртта на самото изкуство.

06 септември 2016

Ложето на паметта


Обичам да съзерцавам ситуациите, когато вече са се слегнали в паметта ми.

И тъй като не съм благословен с живо чувство за хумор, нито със ситуативно остроумие, едва в последствие мога да оценя комично-очарователния аспект на някои от тях.

И да погледна снизходително дори на онези негативни емоции, които са били доминиращи на момента.

Та нека е благословено ложето на паметта!