25 октомври 2014

Хоризонт и глобус


Защо в епохата на глобализма все по-рядко се срещат граждани на света?

Защото светът предполага открит хоризонт, нещо което едно кълбо съвсем не може да зададе.

Мечтателите напускат глобуса по допирателна...

16 октомври 2014

Опции и избор


В свят, в който нямаш много опции между какво да избираш, са възможни приятните изненади.

В свят, в който опциите, поне виртуално се явяват безброй много, са задължителни неприятните разочарования.

***
Нарастването на количеството опции, между които имаме да избираме, повишава катастрофално очакванията ни към евентуалния резултат.


13 октомври 2014

Среда, изкуство, посредственост


Всъщност функцията на средата, в която живеем, е да ни направи посредствени. Да, заедно с това средата прави от нас и други полезни неща - адаптивни, приспособими, бързо ориентиращи се, оцеляващи, дори проспериращи.

И все пак най-неприятният вид на оцеляващите и проспериращите, и в този смисъл на посредствените, може да бъде открит в сферата на изкуството.

11 октомври 2014

Но без време...


Колко е хубаво да нямаш роднински връзки със света! Да си нов и напълно непознат тук. Да нямаш среда, да нямаш задължения. Тепърва да се раждаш, без родители. Да умираш, но от само себе си. Да нямаш история. Да си нов всеки нов момент. Сякаш нищо не е било и няма да бъде. Сякаш нищо не може да бъде прекъснато и нищо не може да бъде продължено. Сякаш няма последователност, но и няма фрагментарност. Като че ли всичко може да бъде обърнато с хастара навън.

Колко е хубаво да си жив,
но без време...


04 октомври 2014

Отсъствието - образ и насъщност


Тъй като способността за въображение е по-богата и по-плодовита откъм представи отколкото сетивото, то тя, ако се прибави страст, се оживява повече от отсъствието на предмета, отколкото при присъствието му.

Кант, Антропология


Отсъствието на страстно желаното и въображението ни могат да направят нещо далеч по-силно и ефектно от всяко електронно устройство за транслиране на образи и звуци, а именно - да направят образа насъщен за нас.
Така и самият образ поема част от същността ни.

Всъщност бедата на съвремието ни е, че свикнахме образите да бъдат външни - свикнахме образите да ни бъдат предоставяни.