06 май 2019

За Марк Фурий Камил и образованието


Плутарх разказва следната история в животописа си на Марк Фурий Камил. Когато през 395 пр.н.е. римският военачалник пристигнал пред Фалерии, главния град на фалиските, той бил наясно, че ще му е нужно време за да подготви продължителна обсада. От своя страна жителите на града, убедени в сигурността на крепостните си стени, продължили своя нормален живот, при което дори общественият учител продължил да извежда малките деца на разходка извън града. Една сутрин обаче учителят завел децата право в лагера на римляните и им ги предал, разчитайки, че с това ще спечели тяхната благодарност и бъдещо благоразположение. Камил обаче, отвратен от постъпката, наредил да бичуват учителя, а децата да върнат в града на родителите им.

Тази история има, разбира се, морално-поучителен характер, който се състои в това, че трябва да се издигнем до достойнството да презираме у себе не по-малко онова, което бихме презрели у другите.

Но ние можем да подходим към историята на Плутарх също и като към добра метафора за една специфична тенденциозна злоупотреба с обучаваните. Учителят често бива изкушен да предаде питомците си на собствените си (често всъщност чужди) политически и идеологически убеждения. Ние обаче, дори да споделяме въпросните убеждения, не би трябвало да приемаме подобно дело. Защото най-доброто обучение се състои в това не да научим някой да споделя дадени убеждения, а да го подготвим да мисли критически и респективно да формира мнение самостоятелно. Тук няма начин да не препратя към думите на Петер Бири, който съвсем накратко фиксира една класическа хуманистична идея, казвайки: обучението е нещо, което другите правят с нас, докато образованието е нещо, което ние правим със себе си.