28 май 2013

Азът и тялото


В ежедневието човек е в състояние на динамично единство с тялото си, т.е. съвсем не се осъзнава като различен от него. Така например, обичайно е да говорим от първо лице за функции на тялото си, сякаш ги извършваме сами, при все че често иде реч за процеси, които собствено не подлежат на съзнателен контрол. Например: ние обикновено не можем да контролираме съзнателно дали да кихнем или не, но въпреки това говорим от първо лице: Аз кихнах, а не Нещо ме кихна или Нещо кихна в мен.

Подобно динамично единство с тялото обаче започва да става проблематично особено в случай на хронична болест, когато тялото започва да ни противостои и да създава проблеми, превръщайки се в интимен личен враг. В подобни случаи започва да изглежда оправдана гледната точка на орфизма, според която тялото е затвор за нашето същинско аз. В една сходна, но и далеч по-прагматична перспектива на мисли - при много тежка болест - дори самоубийството или евтаназията биха могли да се явят смислени и релевантни.

***
Какво обаче е собствено отношението между аз и тяло, за което имаме опит в себе си? - То е отношение на нетематизирано единство, което остава единство, само и доколкото остава нетематизирано. Т.е. ако започнем да тематизираме единството с тялото си, с това ние превръщаме тялото си в обект, различен от нас.
И тук се получава парадокс - обикновено опитвайки се да си върнем пълния контрол над тялото в случай на болест, това е всъщност опит да си върнем онова нетематизирано единство с него, през опита да го третираме като обект, например подлагайки го на медикаменти.
- Парадоксално, това е тъкмо опит да си върнем единството с тялото, през това, че ясно се разграничаваме от него, редуцирайки го до обект.

В западно-европейската история има дълга традиция на практиките тялото да се третира като обект, т.е. като не-Аз. Това може да се види в бързото развитие на хирургията и на дисекцията. Те се появяват още в епохата на късния елинизъм и получават същински разцвет в края на Ренесанса и началото на епохата на Новото време. За разлика от това т.нар. „източна медицина” така и никога на се изкушава да си изцапа ръцете и да погледне какво има вътре в тялото, а подхожда към неговите вътрешности в една уж прецизна, но и съвсем литературно стилизирана система от образи, символи и алегории.

Източните практики, да вземем например йогата, се опитват да поддържат обичайното нетемитазирано единство между аз и тяло, посредством медитативни практики, които да разтворят наблюдаващия аз в състояния на наблюдаваното тяло. Т.е. подобни практики за поддържане на здравето сякаш инстинктивно чувстват опасността от еманципиращия се Аз, поради което постоянно го удържат в ролята на пасивен придатък на нещо, което уж протича независимо от него – жизнените енергии.

***
В заключение: ако стоим в интелектуална позиция, тогава тялото неминуемо е обект, но пък ако стоим изцяло в интелектуална позиция, разрушаваме живота.


P.S. Неслучайно практиката на дисекция на трупове се появява тъкмо в епохата на късната Античност, когато владее чувството за това, че човек е чужденец в света си, в това число и чужденец спрямо собственото си тяло.

24 май 2013

За писменостите


Писмените системи (писмената) могат да съдържат няколко вида символи, посредством които могат да се обозначават думите от даден естествен език.

1. Идеограми - наричат се също и пиктограми, т.е. картинни символи. При тях символът обозначава цяло понятие или идея. Например три вълнообразни линии в древноегипетския е пиктограма обозначаваща „вода”. Когато имаме случай на чиста пиктограма, тогава символът няма фонетична стойност, т.е. неговото значение е независимо от това, как би се произнесла думата, която стои за понятието в конкретен език.
Ето защо ако си представим писмена система, състояща единствено от пиктограми, в идеалния случай тя би могла да се чете от двама различни души, дори в случай че те не владеят един и същ общ говорим език.

2. Логограми. При тях символът обозначава цяла дума или морфема в даден конкретен език. Например в древноегипетски изображението на патица, освен че чисто идеографски може да означава „патица”, то също така може да означава и „син” (т.е. мъжка рожба), просто защото думите за „патица” и за „син” в древноегипетския са се произнасяли по много сходен начин. Както става ясно, логограмата може да има също и фонетична стойност, тъй като е от значение как се произнася думата за първоначално визираното понятие, което стои зад символа в конкретния език.
Комбинирайки няколко логограми, които обозначават прости, обикновено едносричкови думи, които са взети вече в тяхната фонетична стойност, с тях би могла да се изпише и по-сложна многосрична дума в даден език. Това е така нареченият ребусен принцип, който работи както в древноегипетския, така и в китайския.
Т.е. онова, което се разбира обикновено под йероглифски писма, се състои предимно от логограми, които обаче често действат и на изцяло фонетичен принцип.

3. Фонетични символи (букви). При тях символът не обозначава цяла дума или морфема, а сричка или отделен звук, които обикновено сами по себе си не притежават завършен смисъл. Писменостите, състоящи се изключително или само от фонетични знаци, могат много лесно да се адаптират към различни езици, какъвто е случаят например с кирилицата и латиницата. Освен това те най-лесно и бързо се изучават и съответно са най-гъвкави и приложими, защото разлагат думата (морфемата) до съставните й елементи, имащи звукова стойност (без към това да включват някакви смислови или понятийни асоциации).

***
Към 3.
Писмени системи, които използват предимно фонетични знаци (т. нар. "сегментни писмености"):

Сричково писмо - писменост, която съдържа предимно символи обозначаващи цели срички. Примери: клиновидното писмо (то съдържа обаче и логограми), Линеар Б – първата писменост използвана за гръцкия език, още в Микенската епоха (15 век преди Новата ера).

Абджад – писменост, която съдържа символи обозначаващи единствено или предимно съгласните звуци. Примери: финикийската писменост, арабската писменост, писмеността на иврит.

Абугида – писменост, която съдържа символи предимно за съгласни, докато гласните се обозначават чрез модификация на знака на съприлежащата съгласна. Примери: различни индийски писмености, древната етиопска писменост.

Азбука – писменост, която съдържа знаци за всички видове звуци (фонеми), които се използват в дадения език - както съгласни, така и гласни. Примери: гръцката азбука, латиница, глаголица, кирилица.

Първата същинска азбука, т.е. такава, която въвежда символи също и за гласните звуци, е гръцката (от 8 век пр. Хр.). Развила се е въз основа на финикийската писменост (от 12 век пр. Хр.), резултат от прото-Ханаанското писмо (17 век пр.Хр.). Финикийската е наистина първата фонетична писменост, но представлява собствено не азбука, а абджад.

Въз основа на гръцката азбука, са се появили и двете най-използвани азбуки в съвременния свят: латиница и кирилица.


Ценно е да пишем на кирилица – тя пази историята, духа и живеца в езика ни.


19 май 2013

Близко, но непрогледно


Близко, но непрогледно.

Това е най-доброто описание на онова личностно ядро, който не подлежи на рефлексия. Неговото присъствие е осезаемо, често дори болезнено осезаемо, но то се отдръпва в непрогледен мрак, опитаме ли се да се взрем в него.

Всеки размисъл е опосредстване и като такова го подменя,  но и частично го представя. Не бива да се отказваме да мислим себе си.

18 май 2013

'Антихрист' на Ларс фон Триер


Покрай Алцина на Хендел се сетих за една друга негова опера, Риналдо (или Роланд), а също и за един филм, който начева и завършва с ария от нея. Арията е Lascia ch'io pianga (Нека да оплача), а филмът е Антихрист на Ларс фон Триер.

Филм за жената като символ на нерефлектираното зло (една съвременна Медея) и за мъжа като символ на високомерното до глупост знание (един съвременен Фауст).
Междувпрочем много оспорван филм на Триер, в който той е обвиняван както в самоцелна бруталност, така и в мизогиния (женомразство). И макар че наистина много критици и журналисти попадат в провокативния капан на Триер, филмът всъщност е много добър. Построен е изцяло около символи и е сниман страхотно, при все наличието на сцени, които изпитват границите на визуалната, чисто човешка поносимост.

А прологът на филма, който тече под звуците на арията от Риналдо, е един от най-красиво сниманите пасажи в съвременното кино. Ето, само за да го припомня: Prologue.

14 май 2013

За рода на живота


Различните езици нямат единомислие относно това, от кой род е животът. На френски животът е от женски род - la vie, на български е от мъжки, на немски е от среден - das Leben.

За французина животът е като любовница, за нас, българите, е като враг, за немеца е като дете, което подлежи на контрол.

13 май 2013

Изкуство и споделимост


Когато искрено харесваш нещо - било то книга, музика или филм, споделеността е истинска благодат. Тя няма да добави нищо към ценността на цененото, но ще прибави радост, че в харесването не си сам.

Съзерцанието на изкуството обаче, в себе си, предполага тотална самота.
За да смегча тази самота например, когото слушам музика - случвало се е да си представям и един друг съзерцаващ, който възприема нещата, както ги възприемам и аз. Дори не е нужно да разменим и дума, достатъчно е, че седим един до друг и сме внимателни към това, което се разкрива.

С този ефект на споделеността може да се обясни и част от еуфорията на концерт, но тъкмо еуфорията е недобронамерена към тоталната самота, в която същинското изкуството вирее.
Възприятието на изкуството предполага да сме един до друг, но заедно с това всеки един от нас да е напълно сам.

* Рефлексията върху изкуството е вече нещо съвсем различно. Споделянето на мисли може само да обогати рефлексията.

06 май 2013

Пентесилея


Пентесилея е прекрасната царица на амазонките, убита от Ахил по време на Троянската война. Легендата разказва, че съзерцавайки умиращата амазонка, Ахил се влюбил в нея. Някои дори настояват, че още в момента, в който я пронизвал с копието си, той вече бил влюбен в нея.

Това, отвъд познатата интерпретация за оргиастичното единство на любов и смърт, може да се разбира в духа на Макс Фриш и по следния начин:

Актът на влюбването е и акт на убийство - познавайки любимия, с това ти вече му отричаш правото да бъде друг, да бъде различен.