Но когато нямам друга своя същност освен състоянията си?!?
Казвам се Христо Стоев. Тук съм публикувал (и ще публикувам) свои мисли, естетически реакции, философски импресии, експресии и литературни опити. Някои от тях носят диалогичен заряд, а други са резултат от съзерцателна нагласа. А в повечето - има и от двете.
31 май 2012
Абстрахиране и идентичност
Но когато нямам друга своя същност освен състоянията си?!?
28 май 2012
Идентичност?!?
Човек превключва от състояние в друго, без да владее прехода. Във всяко отделно състояние той е опиянен от себе си, ръкомаха (или не), пени се, доверява се сам на себе си, омайва се от разумността на приказките си, но не владее връзката със следващото си състояние. Попада изведнъж в него, обхванат в друг регистър, той е не по-малко самоуверен, убеден в себе си, чувства се неподправен и в яда и в резигнацията си, но не осъзнава, че е ... превключен ... и скоро ще бъде отново.
О, богове, вие които движите лостовете на нашите състояния, ако ще си играете с нас, играйте поне така, че и за нас да е весело.
20 май 2012
Метафори и митология
Синът ми Петър отскоро започна да използва метафори и вече се забавлява на преносното значение на думите. Доскоро той беше твърд привърженик на буквалните значения и беше загрижен да внимава върху и съответно да спазва допустимите контексти на употреба на съответна дума. Например той много енергично се противопоставяше на това да се приписват антропоморфни черти или действия на неодушевени обекти.
Струва ми се, че за него езикът се намира във фаза на преображение - от просто средство за обозначение в поле на възможна игра.
Метаморфозите на думите и чрез това и метаморфозите на съществуващото са вече позволени. Нещо може да измени на своя облик или словесен етикет и да се яви като друго на себе си. Митологията като прамайка на всички идеи и образи тук се представя не като начална фаза на световъзприемането, а като нещо постигнато.
Строго обозначение и строга привидност биват снети паралелно.
__________
* Петър наскоро навърши 4 години.
14 май 2012
Различният Моцарт
Онова, което на множество изследователи на Моцарт се е виждало като резултат от пресирано изпълнение на поръчка в кратки срокове, при това вече в отмиращ музикален жанр (opera seria), може да се разкрие всъщност като най-деликатното и фино произведение на Моцарт, в което той изявява неподозирани черти в творческия си темперамент. В тази опера Моцарт демонстрира съвсем не очаквания от него поглед към амбивалентността на човешките характери, не и око за преплитането на комично и драматично, а чист усет за трагичността в устояването на човешкото достойнство. И наред с това неподправена чувствителност за моралния и благороден жест.
Искреността не може да се опише, но за сметка на това може да се преживее.
Именно на личното преживяване на всеки с музиката на Моцарт оставям преценката за адекватността на горните ми думи. Въз основа обаче написаното за операта и от други, оставам с убеждението, че в личното ми отношение към тази опера на Моцарт не съм сам.
В тази връзка искам да приложа думите на английския автор С. Сейди, който отбелязва, че с Милосърдието на Тит Моцарт разкрива себе си като автор на „музика на сдържаност, благородство и топлота”.
А това е наистина един различен Моцарт, очарователно различен от клишето, с което се опитват да го представят псевдо-биографични продукции, като Амадеус например.
* Повече подробности за операта и либретото накратко - в другия ми блог. Добре балансирана информация за операта може да се намери в Wikipedia (виж тук). Също така чудесна статия, изясняваща причините за несправедливото й пренебрегване в продължение на години и наред с това представяща историята на създаването й - от английския музикален историк Брайън Робинс (виж тук).
12 май 2012
Сбъдването на ценността
Маурицио де Агостини, Дневници
Абонамент за:
Публикации (Atom)