Полегна на хълбок, разгъна ръкописа си, където с различни почерци, под различни ъгли, и в различни пресечни точки се срещаха вариантите на едно и също твърдение: "Нимфата е мяра на всички неща". Идеята беше следната: аз ставам и лягам, влизам и излизам, забавям се или се забързвам, вдишвам или издишвам, повдигам вежди или сключвам вежди - и всичко това единствено с мисълта за онази малка нимфа, следователно ... нимфата е мяра на всички неща.
Нещо обаче бе неясно в това твърдение и то бе точно неопределеността на определителния член. Дали под това "-та" на "нимфа-та" трябва да се разбира точно малката Кризомена, или пък "нимфостта" на всички нимфи изобщо?
Тогава един стършел прелетя пълна орбита около главата му, той осъзна себе си като субект на любовта си и му дойде отговорът на въпроса. Ако промени твърдението в следното: "Човек е мяра на всички неща", всичко си идва на мястото. Всички нимфи в миг намират оправданието за съществуването си в човешкия ум, а когато се каже "човек" няма нужда да се уточнява дали се има предвид само моята интимно-скъпоценна личност или безкрайната армия от онези, които биха могли да са на мое място.
Плавна благост се разля по софистическите бръчки на Протагор, и той стана да потърси добрия старец Пан за да му измоли буркан с вино.
