29 юни 2007

За естетическата преценка

Същинската естетическа преценка, макар и ангажирана, е строго дистанцирана - тя не изисква изконсумирането на обекта на възхищение, както е например в похотливото влечение. Ето защо естетическата преценка на дадено произведение на изкуството остава самото произведение свободно, остава го при себе си и за себе си.
Поради това, за да може един автор сам да даде преценка на произведението си, той трябва радикално да се отчужди от своето авторство, а това е почти непостижимо, освен в едно безкрайно приближение.

И въпреки това последното е наложително като идеал, защото в самото творчество (особено когато е неискрено) има една автопохотливост, при която обект на влечение се превръща самото "творящо" его. Това, разбира се, разрушава естетиката, защото в нейната основа лежи принципиалната разлика между приятно и красиво*.
Всъщност въпросната разлика (за да бъде винаги удържана) трябва да бъде постоянен обект на една критика, която е същинският попечител на естетическото.

Защото каква е разликата между изкуството и бодибилдинга? Ами разликата е, че в бодибилдинга се фетишизира собственото тяло (обикновено като вегетативен ерзац на егото), докато в изкуството не виреят никакви фетиши.


* Относно разликата между приятно и красиво виж И. Кант, "Критика на способността за съждение", по-конкретно - четирите момента на съждението на вкуса).