Казвам се Христо Стоев. Тук съм публикувал (и ще публикувам) свои мисли, естетически реакции, философски импресии, експресии и литературни опити. Някои от тях носят диалогичен заряд, а други са резултат от съзерцателна нагласа. А в повечето - има и от двете.
10 юли 2007
Ехо
Когато сме Аз и Ти, няма никакво то. Светът се смалява, смалява до точица - нашата взаимност. Времето поспира, оглежда се и се ослушва. Когато разбира, че няма никой друг освен нас двамата, поляга да си почине в твоите очи.
Ах как искам да изкопая дупка в земята и да изкрещя в нея тайната си: "Обичам те!".
