Magma са французи, пеят на измислен език (kobaia), който звучи като нещо средно между холандски и фински, обаче на по-лиричните пасажи северняшката му твърдост отстъпва на нещо по-близо до мекотата и песенноста на френския и италианския.
Кристиан Вандер, основателят на групата, съчетава с основание репутацията на един от най-добрите съвременни композитори, а и на един от най-добрите джаз-барабанисти.
Стилът е някаква сплав между класическа хорална музика, нео-барок (например "Carmina burana" на Карл Орф), джаз-фюжън, психеделия, арт-рок и експериментален авангард, обаче не може да се сравни с нищо чуто дотук. Вокалите са насечени, репетативни (често една тема се повтаря с нарастващо напрежение, докато се преобърне в друга), има многогласие между мъжки и женски вокални партии, басът е джазов, клавирът е психеделичен, често има включена брас-секция или отделен тромпет или сакс.
Има нещо средновековно, мистично, дори ритуално-оргиастично в звученето, напълно отсъства атмосферичността, танцувалността, резигнацията и лигавенето в стандартния американски джаз.
Изключено е Magma да се слуша като фон, това е музика, която изисква внимание, в противен случай неусетно полудяваш.
