Бургаски парапет /миниатюра/

Пейките в ляво от казиното. Свечерява се. Рибарки с тънък писък летят и рисуват траектории по мастилено синьото небе. Вятърът игриво роши вълните и ги тласка към брега. Хоризонтът се чуди кому да отстъпи - на морето или на небето.

Косата ми е току-що остригана и приятно чувствам ласките на вятъра по темето си и над ушите. Сякаш ръката на девойка. Твоята ръка...

Щрак! - от отварянето на водката. Дневната светлина вече съвсем премижа. Поморие отдавна вече не се вижда скрито в морска мараня. Разливаме. Припламва фарът на остров Св. Анастасия. Обожаваме неговия нечетен ритъм. Цък____Цък_Цък____Цък_

Минало и бъдеще са се обединили и са полегнали в скута на настоящето.
Един самотен гларус е кацнал на покрива на казиното и отегчен от нашите разговори е наченал своя плавен речитатив за живота, вселената и всичко останало...