Нещо съвършено различно обаче се има предвид, когато кажем „изящни изкуства”. Френският и вече универсално приет термин за това е beaux arts. Тези изкуства се наричат така, защото те имат работа не с постигането на някаква полза или на телесно удоволствие чрез някакво умение, а се отнасят до явление от съвсем друг род, а именно - красотата. Изящните изкуства биват най-общо три – изобразително изкуство, музика и литература, заедно с множество смесени или синкретични форми, каквито са например операта и киното.
Изящните изкуства имат за свой медиатор (посредник) благородните или теоретичните сетива, които са две: зрение и слух. Зрението и слухът се различават от останалите три сетива (обоняние, вкус и осезание) по това, че те не се нуждаят от разлагането, разпадането или вещественото обладаване на своя обект.
В този смисъл няма нищо чудно в това, че в протежението на цялата човешка история „изкуствата”, които се основават на последните три не-благородни сетива, като готварството (вкус), парфюмерията (обоняние) и масажът (осезание) не се считат за изящни изкуства. Французите например, при все че минават за най-големите ценители на качественото вино или на умелия сексуален масаж, никога не биха определили съприлежащите им умения като beaux arts. Обратното би минало за проява на наивност или дори на глупост.
