2. Красиво е това, което се харесва всеобщо без понятие.
3. Красотата е форма на целесъобразността на един предмет, доколкото тя се възприема при него без представата за една цел.
4. Красиво е това, което се познава без понятие като предмет на едно необходимо удоволствие."
Имануел Кант, Критика на способността за съждение, с. 86 -121
***
Коментар:
1. Първата дефиниция на Кант касае първия момент на съждението на вкуса съгласно неговото качество. Тук акцентът пада върху чувството за удоволствие без интерес. Какво означава това? Че естетическото удоволствие визира предмета без всякакъв интерес свързан с неговото използване, консумиране или възможни облаги, които би могъл да принесе. Например когато гледаме на една красива жена като на възможен сексуален обект, ние я гледаме с определен интерес, т.е. не я гледаме с естетически поглед (не виждаме красивото в нея). Също така - когато гледаме на едно произведение на изкуството с някакъв търговски, социален или комуникативен интерес, ние също не виждаме красивото в него. Например когато гледам на една картина, албум, книга и т.н. с оглед на някакъв интелектуален престиж или пък общуване с определен кръг от хора, които те биха могли да ми донесат, тогава аз не гледам на тях с естетически поглед (не възприемам красивото в тях).
2. Вторият момент на съждението на вкуса касае неговото количество. Тук акцентът пада върху всеобщо без понятие. По принцип понятието носи в познанието всеобщите признаци на даден клас от обекти. Въпреки това в естетическото удоволствие ние харесваме предмета, без всякакво понятие на какви признаци всички обекти трябва точно да отговарят за да ги наречем красиви.
И въпреки това ние го харесваме всеобщо, т. е. считаме, че в наше лице всеки един субект на естетическо възприятие би трябвало да се съгласи с нас (стига харесването да е искрено).
3. Третият момент на съждението на вкуса касае неговото отношение. Тук акцентът пада върху целесъобразност без цел. Ние чувстваме, че в естетическия обект всичко е свързано чрез някаква целесъобразност сякаш в един цял организъм, т.е. няма нищо случайно, без заедно с това да можем да познаем една цел, на която всичко това да служи.
Това е свързано и с факта, че изкуството не може да има служебна роля спрямо някакви външни неестетически цели - били те прагматични, познавателни, морални.
4. Четвъртият момент на вкуса касае неговата модалност. Тук акцентът пада върху необходимо без понятие.
Това е свързано с чувството за принуда, с която красотата сякаш ни обвързва - ние не можем да не я признаем. И въпреки това тази принуда не е рационално познаваема - ние не можем да познаем чрез понятие основанието, поради което следва да я признаем.
