Тишината зове и те оплита в невидима омая. Звукът на тишината - сладък, неотменим, фатален. Опитваме се опровергаем тишината чрез шумове - това е все едно да напълним морето с пясък.
Шумът е винаги шума - белегът на есента, когато листата падат и се разстилат. В самата тишина няма есен - всичко е един сезон, Персефона е поканила майка си Деметра в царството на своя съпруг.
Кое пробужда тишината? - Звукът на цитра, там под баняна. Млада индийка, гърдите й са малки, стегнати, а точката на челото й е като трето око. Окото на Циклоп. Аз, Одисей, го ослепих и се примесих сред овцете, руното им застилаше моите очи и аз подушвах урината им, слама и безвремие.
Пенелопа ме чака. Водни пръски и образът на Атина на носа, а другарите наблягат на веслата. Ще заобиколя земите на лотофагите. Който няма минало е блажен в настоящето, но пък няма и бъдеще.
