Сигурен съм, че няма друга жена с тъй тънък глезен.
Какво очарование е да открия сутрин с какво си облечена - на теб всичко ти стои тъй добре. Обичам те в пола, тогава си една женствена и деликатна, ефирна и чудесна; обичам те и в панталон, онзи черния, прости ми, моля те, но тогава те гледам най-вече в задника. Обичам движенията ти, отпускам се по плавността им, вече наистина откривам някаква промяна - има нещо по-рязко в тях, но дори когато си рязка, тогава също си прекрасна - правиш го с един тъй естествен жест - сякаш разрязваш пространството на две и то остава да трепти в недоумение... Най обичам, когато седнеш в автобуса. Тогава винаги съм точно зад теб, дори да трябва някакви лелки да ме изгледат с възмущение, когато си пробивам път до теб. Тогава мога да съзерцавам косата ти на воля, да търся отблясъците й във всеки лъч, да се радвам на преливащото многообразие на нюанси. Дори веднъж, когато автобусът рязко зави, аз се наведох и я подуших - ухаеше на цветя. Истински цветя, не шампоан, готов съм да се закълна...
А най-обичам да те гледам когато пиеш кафе, толкова е тъжно сутрин, ако не се появиш там. Когато отпиваш, очите ти са тъй замислени и отнесени, тъй непредвидимо матово дълбоки. А устните ти прилепват бавно към ръба на чашата и аз чакам в предусещане откъсването им - сякаш два листенца се разлюшват за миг лекичко от вятъра...
Когато станеш и тръгнеш, а аз проследя походката ти, понякога тъй небрежно криволичеща и незабързана, тогава отивам да видя по чашата ти следата от червилото. В този белег сякаш се е запечатала невъзможността да те имам. Ще ти кажа честно, тогава най ме боли.
А на обедната почивка пак съм там, пред входа, харесва ми когато премижаш и наведеш глава за да прекрачиш последното стъпало. А веднъж вятърът пресрещна полата ти, онази тънката и дългата (рядко я носиш, защо ли?) и я впи между краката ти, и тогава аз видях формата им, запечатана в спомена ми. Видях всичко, дори и леките издатини на колената ти.
Утре ще ти дам това писмо, пък каквото ще да става...
____________________________________________
Внимание: горното е разказ, т.е. художествен текст. Всяка прилика с действителни лица и събития е по специфичен начин случайна, единствено по силата на което може да е и естествена.
