Някои думи все още витаят в миналото. Трудно е да ги измъкнеш оттам. А ако все пак успееш, то те са обраснали с впечатления, паяжина от впечатления, при която трептенето на всяко отделно възелче кара да трепти цялото. Думите обрасват с осезания най-вече през детството. Тогава те са не просто знаци, а мрежи, с които улавяме света. Всичко може да се открие в една такава мрежа: цял миниатюрен свят от детайли, преливащ от светлосенки, трептящ и стаен, чакащ да бъде разгатнат.
Тогава думите не живеят във връзката помежду си, а в единство с посочването. Те носят в себе си очарованието на първата ситуация, в която сме ги употребили. Това не са гланцираните думи от списанията, нивелирани в своята импотентност, а живите думи на въображението, за всяка една от които то е подготвило своя многоизмерен образ.
