Да гледаш на Хусерл като на застъпник на някаква менталистка философия и оттук на някакъв тип субективен идеализъм представлява грубо неразбиране.
У Хусерл тъкмо менталното в качеството му на нещо психически реално остава обезсилено в рамките на феноменологическата редукция.
