За мислите и думите

Когато човек остарява, той започва да губи търпението да разговаря със себе си. Вече нищо не е в състояние да го учуди. Той оставя мислите непосредствено да се изливат в думи, само и само по-бързо да се освободи от тях. Думите не оставят следи, оттичат без памет за самите себе си.

А колко хубаво е една мисъл да се завърти, да поседне, да изпие една бира на слънце. Да се покаже като искрена; и да търси бавно думите, в които би могла да се въплъти.