1. Такова, при което визираме някаква първоначалност, спрямо която се удостоверява повторението. (В този контекст "вторите пъти" често са много трудни, предвид страха, че първоначалния път успехът е бил въпрос на шанс.)
2. Такова, при което повторението е компонент от някаква цикличност, така че то съвсем не е нещо второ, а нещо периодично дадено.
3. Повторение с изместване, при което си примисляме нещо първоначално, спрямо което да е възможно повторението, в качеството му на бягство от рутината.
Дали е прав Шопенхауер, че скуката е най-големият бич на човечеството?
Прав е, защото е трудно да си представим скучаещо животно.
