Напоследък ме безпокои темата, че от перспективата на безкрайното "обективно" или "природно" време човешката култура няма никакво значение. Културата има своето значение само ако я положим в контекста на едно изцяло по своя характер
историческо време. От своя страна обаче историческото време (в това число дори и "началото на историята") може да бъде зададено, промислено и определено само в културно-обусловени термини. Показателно за това е, че популярният автор, историк и наивен еволюционист Ювал Харари, не е в състояние да обясни "когнитивната революция", която при него функционира като начало на историческия процес, с нищо друго освен с
незначителния (с оглед на причините си, макар и не с оглед на последствията си)
факт на случайна генетична мутация в рамките на вида Homo sapiens. Това е така защото "естествена история" в строгия смисъл на думата не може да съществува. Homo deus обаче у Харари няма да е продукт на еволюция (т.е. на "естествена история"), а на научно-техническа и в крайна сметка
културна революция. В този смъсъл той сам признава (макар и не открито) ограничеността на еволюционния модел.
Ние обаче (за разлика от наивните еволюционисти) не можем да се откажем да
мислим историята. Важно тук е, че историята не се обезсмисля, когото е съотнесена с
вечността (aeternitas), а само когато е съотнесена с лошата безкрайност на вулгарното обективно време.
А това повдига въпроса: Възможна ли е все пак
история, очистена от всякакъв вид провиденционализъм?
С оглед на горните размишления, аз съм клонен да отговоря по-скоро:
Не.
