Флобер за аскетиката

Изкушението на св. Антоний на Флобер изглежда построена като тезисна книга. Флобер вижда извора на аскетиката в неосъществимото желание на човек да изпробва всичко или съответно - да бъде всичко. Именно поради заложената тук невъзможност аскетът прибягва до самоотричането. Във всяко отделно той се преживява като частичен и непълен, а наред с това той не е в състояние да се задоволи с нищо половинчато. Той иска да бъде всичко или ... нищо. Тъкмо поради това според Флобер аскетът замества невъзможността на всичкостта с една актуална нищета.

Струва ми се обаче, че Флобер е подведен към една подобна теза поради чисто теоретико-философското отъждествяване на Всичкото с Единното. А подобно отъждествяване в случая се родее с един сбъркан естетически пантеизъм.

Ето как Флобер все пак по един велоколепен начин естетизира един подобен пантеизъм:

Иска ми се да летя, да плувам, да лая, да муча, да вия. Бих желал да притежавам криле, черупка, кора, да изпускам дим, да имам хобот, да се гърча, да се разпростра навред, да бъда във всичко, да се отделям с миризмите, да се разлиствам като растенията, да тека като водата, да трептя като звука, да блестя като светлината, да се гуша във всички форми, да проникна във всеки атом, да се потопя до дъното на веществото - да бъда самото вещество!

Флобер, Изкушението на св. Антоний (т. 3, с. 438)