Заедно с големия ми син Петър, който скоро ще стане на 11, тези дни слушаме и гледаме различни постановки на
Дон Жуан на Моцарт. Това е, за да се подготвим емоционално и интелектуално - чрез формирането на
свободен навик - за постановката на
Дож Жуан в Софийската опера (на 19.04.2019). Хубавата музика, му казвам аз, трябва да се познава в детайли, за да е в състояние да достави още по-голямо удоволствие. Петър е не особено доверчив към ефекта на тази моя стратегия, но от друга страна се чувства по особен начин привлечен към естетиката на
филмовата версия на операта на Джоузеф Лоузи от 1979. Тя наистина няма равна.
