Намеренията и убежденията обаче никога не могат да станат предмет на пряко наблюдение. Те са частни, т.е. приватни, а не публични (следователно нищожни) от гледна точка на един бихевиорист. От гледна точна на един по-широко скроен наблюдател, за тях може да се заключава само косвено въз основа на наблюдение на поведение и на възприемане на публични речеви актове. Обаче автентичността на съдържанието (а и публично заявената илокуция) на речевите актове винаги могат да бъдат подлагани на съмнение.
Това означава, че намеренията и убежденията представляват нещо неимоверно трудно достъпно, нещо повече - съгласно психоанализата те не са достъпни дори за самия деятел.
Обаче ако ние не приемем намеренията и убежденията напълно насериозно (като нещо принципиално дадено) - тогава цялото ни разбиране за политика и история би се сринало.
