Мисленето е единствената дейност, която може да се превърне в обект на самата себе си (именно в способността ни да мислим самото мислене).
И все пак, въпреки тази потенциално отиваща до безкрайност саморефлексивност и деконтектуализация на рационалното мислене по принцип, то (мисленето) при човека остава фундирано в контекстни ситуации. Например когато четем абстрактен текст, ние често не се сещаме на момента за възможни възражения и евентуални проблеми в неговата аргументация. В по-нататъшен момент обаче ситуацията (или жизнения опит като цяло или пък абсорбирането ни в друг текст) може да ни предостави специфичен контрапример, който да разколебае убедителността на първоначалния текст.
Така че самата критичност на човешкото мислене се корени в това, че то е способно да откликва на потенциално безкрайни на брой и по вид специфични контексти.
