Анти-"ницщеански" и експликативно казано

Понеже ме обвиниха, че в този блог подражавам на Ницше и целенасочено търся парадоксален изказ (вероятно за да звуча по-ефектно), аз искам да покажа, че това не е така. Просто някои от идеите, които споделям тук, са толкова накратко изказани, че те на пръв поглед звучат криптично, елиптично или енигматично. Или ако препратим към Кант, който пък препраща към абат Терасон можем да кажем: текстовете тук биха били далеч по-кратки (с оглед на тяхното осмисляне), ако не бяха толкова кратки (с оглед на тяхното написване).

Пример:
Та нека да взема пример от последния ми текст за живота и преживяванията. Как следва да се разбира следното твърдение?
Животът е хубав, защото би могъл да бъде още по-хубав.

С това искам да кажа, че очакването за нещо още по-хубаво поддържа очарованието на нашите преживявания тук и сега. При всяко преживяване на нещо хубаво ние си представяме и възможността то да е още по-хубаво, например ако го споделим с любимия човек. А това очакване (или антципация) поддържа жив ентусиазма ни да продължаваме да търсим ценните неща в живота. Ако се случи така, че подобно очакване на по-хубавото отмре и изчезне (т.е. ако "въпросната истина се износи"), ние ще изпаднем в емоционална инертност и леност и ще започнем да пренебрегваме дори актуалните си преживявания. Т.е. "целият наш живот би отишъл по дяволите".

***
С горното исках да покажа, че краткостта на изказа понякога води до непреднамерена енигматимност, която може да замъгли факта, че в текстове ми винаги има премислено аналитично ядро.