[Той] е завладян [...] от основните проблеми на живота и
ги изживява като непосредствени, неотложни нужди.
ги изживява като непосредствени, неотложни нужди.
Казандзакис, Алексис Зорбас
С тази фраза Казандзакис търси да удостовери светогледния и философски потенциал на Зорбас. Героят му не теоретизира, а непосредствено живее и диша големите проблеми.
Но тук има скрита една метаморфоза. - Защото какво остава от проблема, живян непосредствено като нужда, потребност? - Един непосредствен нагон.
Философията не е нагон, тя е едно непрекъснато болезнено снемане и критика на въпросното снемане. Но критиката може да остане жива, само доколкото и самото снемане остава живо.
Философията паразитира върху негативността на нашия дух.
Душата, бидейки позитивна, не може да се издигне до философия. А Зорбас е твърде душевен, донякъде дори задушевен.