Животът е безосновен, доколкото ние винаги вече се заварваме в него и винаги вече се чувстваме принудени (доколкото сме разумни) да вземем отношение към него.
При неизбежното взимане на отношение към живота, рутината и установеният навик могат да бъдат наречени филистерство или в един най-вече балкански контекст - еснафство.
Най-нечистоплътно и морално укоримо е филистерството на интелектуалеца (или по-точно на онзи, който претендира да е такъв). Позата на един такъв "интелектуален" еснаф е следната: "Абе, ние можем да си говорим тук за много хубави неща, обаче сиренето е с пари."
На такъв човек следва да се отговори следното: "Предвид цената на сиренето, защо отгоре на всичко си тръгнал да се пишеш на интелектуалец?!?"
