Започвам да осъзнавам една истина, която като младеж знаех само външно, теоретично, през свидетелството на Киркегор. И на която поради това гледах високомерно, като на саморазбираща се.
Истината е следната:
Не смъртта е болка за умиране, отчаянието е.
Тази истина става истина, едва когато видиш в нея своя живот.
