Така например, сантиметално-вцепенено ми е да се сетя, как преди 15-тина години, една жена, в която очаквах и от която глуповато и твърдоглаво изисквах образа на разкаялата се Мария-Магдалена, ми се представи като завършена еснафка. Или както тогава обичах да се изразявам - като "лелка". И трябва да си призная - "лелка" с чувство за гордост, което съвсем не привиждах в тази ѝ роля.
Аз дотолкова не можех и не исках да приема случващото се, че въпреки че рационално осъзнавах, че вторият образ е далеч по-консистентен с опита който имах за нея, по детински истерично се опитвах да я върна обратно в литературно-библейската проекция, която, бях убеден, единствено е пригодна за нея.
Така че - нека внимаваме какво четем и най-вече как го четем, от книгите и от живота.
