Поетико-митологичната мощ на темата за завръщането всъщност се корени в диалектическата му природа - в това, че е възможно
завръщане към място, на което всъщност никога не си бил. В определен смисъл всяко едно завръщане е такова.
Одисей, след избиването на женихите, дали би могъл да си легне със същото сърце до Пенелопа, както отпреди солната нива?
Завръщането става толкова по-притегателно насъщно, колкото по-невъзможно е то.