Животът е далеч по-хубав отколкото бихме могли да го направим.
Някои следствия от горното са:
1. Животът следва да бъде разбиран не като даденост, а като дар.
2. Същински религиозното отношение е благодарността.
3. Първичният (и единствено адекватен) референт на благодарността е Бог, схванат като Личност.
4. Първичният референт на неблагодарността е собствената ни личност и оттам транзитивно и личността на ближния.
