- Това, с какво време разполагаме, е функция от типа отношение към времето. Има два принципиално различни типа отношение към времето: бързане и бавене. Бързайки, с това правим така, щото времето, с което разполагаме, да е малко, докато бавейки се, правим така, щото времето, с което разполагаме да е много.
Въпрос от публиката:
- Тогава, как бихте обяснили любопитната от тази гледна точка склонност на съвременния човек да живее забързано, т.е. съгласно вашата концепция - склонност да разполага с малко време?
- Ами това иде от там, че съвременният човек не знае какво да прави с времето. Та затова и предпочита да не разполага с такова.
