Един опит за екстраспекция*

Изглежда дори най-малките деца (тези на няколко дена) изживяват себе си като нещо различно от собственото си тяло. Като знак за това може да се разглежда честия плач, с който биват съпровождани всички телесни функции – хранене, отхождане, двигателни изяви. Макар да изглежда, че тези най-малки деца все още не могат да различават онова в усещането, което принадлежи на външното и което принадлежи на вътрешното сетиво (т.е. съгласно терминологията на Кант те все още нямат впечатления за обекти), и поради това те не притежават съзнание за демаркация между тялото си и света, те все пак преживяват въпросното органично единство тяло - свят негативно, т.е. като нещо чуждо.
Кант отбелязва нещо подобно в "Антропологията" по отношение на първичния плач на човешкото дете, който го различава категорично от безмълвието на новородените на останалите живи същества. Кант вижда в този детски плач изначалната претенция за свобода на човешкото същество в противовес на преживяването на телесна ограниченост.
В алюзия към Хайдегер опитът за собственото тяло може да се разбере като един от аспектите, в който се изживява захвърлеността (Verworfenheit) на човешката ситуация. А захвърлеността може да бъде разбрана най-общо – като съвкупността от онези условия, в които животът ни е даден и които условия ние не владеем.

_______________________________________________
* Екстраспекция е, да речем, обратното на интроспекция.