Garbarek

Снощи Ян Гарбарек и компания изнесоха превъзходен концерт в зала 1 на НДК. Нужно е все пак да уточня, че аз съвсем не се числя към почитателите на музиката му. Той не е от музикантите, които бих си пуснал да слушам специално. Просто защото Гарбарек предлага едно съчетание между хладна дистанцираност и мелодична сладникавост, характерно за повечето скандинавски пара-джаз формации, съчетание което не е никак по вкуса ми. Още повече това е звучност, на която той всъщност с основание се води един от родоначалниците. Освен това Гарбарек не ми допада толкова и като солист, защото твърде явно и отчетливо разделя предварително въведената музикална тема от импровизацията върху нея. Почти не използва финото и постепенното отместване от темата, подход, заради който толкова обичам Колтрейн.
И все пак Гарбарек е музикант от класа и е истинско удоволствие да бъде чут на живо, защото музиката на живо притежава един елемент, който никога не ще може да бъде симулиран на запис. Също така следва да се подчертае: инструментализъм на висше ниво, за който е все още голяма рядкост да бъде чут по българските сцени.