03 май 2008

За преводите на философски текстове


Небрежността в българските преводи на философска литература през последните 15 години се е превърнала в правило. Грешките, неточностите и недомислието са неимоверно много и показват такава пълна липса на стил (съществува стил също и в грешенето или поне в неговото прикриване), че е незаслужено да им се обръща специално внимание.

Но ето няколко "национални" стила на замаскиране на дефицита на смисъл от страна на преводачите:

Англо-саксонския стил: ако преводачът има проблем със смисъла на даден пасаж, той се опитва да го тривиализира, т.е. представя мисълта като нещо банално, под което може да се разбира и всичко и нищо.

Руския стил: преводачът непринудено преразказва със свои думи, но от авторово име, онова което е разбрал или поне му се е сторило, че е разбрал от текста.

Френския стил: преводачът разкрасява неясното нему място така, че по възможност търсенето на смисъл да остане на заден план.

Немския стил: преводачът отбелязва в бележка под линия, че проблемният за него пасаж допуска различно тълкуване и се старае да опише поне две различни такива.

Излишно е да споменавам, че немският подход заслужава най-голям респект, ако подобна дума изобщо е приложима в случая.