Magma отново

Та думата ми е отново за Magma. Четвъртата епоха на митовете. Това изпълнение е така наситено и плътно, така мощно и искрено, че музиката не остава поле за друго. Или изцяло влизаш или те изхвърля. Не търпи никакви половинчатости.
Точно оттам идва преживяването на катарзис; да се изживееш безостатъчно - цял и тъждествен със себе си в музиката.

Надявам се, че няма да прозвучи излишно, ако се изразя фихтеански - вниманието в музиката е белег от онова първоначално чисто единство на Аза, в което Азът е един единствен акт и самият този акт е Азът.