Ето защо е нужно да започнем от следното: влечението е непосредствено, изборът е опосредстван. Влечението го заварваме в себе си, то винаги е вече-тук, даденост, която ни се натрапва иззад гърба ни. Изборът обаче следва да бъде проведен, той изхожда не от даденост, а от осъзната алтернатива, най-елементарната от които е да или не.
1. Някой още тук би могъл да възрази - ами какво да се прави, когато животът не предлага алтернатива? Следва да се подчертае - алтернатива за съзнанието винаги има, противният случай ще означава, че ние вече сме мъртви, предали сме се и сме напълно тъждествени с онова, което ни си случва. Това последното (да си изцяло тъждествен с това, което ти се случва) може да важи в пълна степен единствено за един труп. Така че онези, които принципиално отказват да си признаят възможността за избор всъщност свеждат собствената си личност до положението на труп.
2. Едно малко по-смислено (но не по-малко лаическо) възражение срещу свободата на избора е следното: изборът всъщност винаги следва най-силното влечение (всичко е въпрос на механика, на повече или по-малко силен натиск), ето защо самостойният избор се явявал илюзия. - Тук трябва да бъде пояснено следното: обикновено наричаме хората, които се подчиняват непосредствено на силата на влеченията си импулсивни. Всеки обаче може да си даде сметка, че това не е обичайният начин на постъпване. Напротив, обикновено ние първоначално размисляме дали и ако да на кое свое влечение да се отдадем. (Това впрочем Фройд го нарича модифициране на принципа на удоволствието чрез принципа на реалността). Ето защо всяко едно разсъждение как да постъпим се явява всъщност отлагане на отдаването на влечението и чрез това актуализация на свободата на избора.
Следва да се подчертае, че тук не става дума за премахване на самото влечение (на това човек не е способен, освен ако не би бил бог), дори не и за това да застанем срещу влечението (това според Фройд може да доведе до изтласкване в несъзнаваното и респективно до невроза), а просто за това да застанем над него и да го превърнем (него и неговите последствия) в обект на рефлексия и чрез това да го рационализираме (осъзнаем). Повтарям: всеки един подобен акт на рефлексия (разсъждение) в качеството си на отлагане на действието е актуализация на свободата на избора.
3. Накрая следва ясно да се подчертае: свободата на избора съвсем не означава свобода на действието (реализация); това че съм направил избор съвсем не означава, че ще мога да го реализирам. Последното много ясно зависи и от външните обстоятелства. Например това, че Мефистофел е избрал злото, съвсем не означава, че няма да му се случи да твори добро.
Бележка: В този текст става дума единствено за свободата на избора, но не и за свободата на волята (това, което Кант всъщност нарича практически разум), която е собствено същинската свобода.
