Светът на смислите

Ако за миг поставим в скоби света на нещата, които ни се натрапват чрез сетивата, и също динамиката на живота сред тях, тогава ще остане един не по-малко широк и богат на детайли свят и и това е светът на смислите.

Проблемът с този втория свят е, че неговата богата конкретика е далеч по-бавно постижима, изискваща безпрекословно посвещаване, и същевременно никога не гарантираща завършена гратификация (т.е. пълно удовлетворение).

Има безброй хора...

Има безброй хора във въздуха, на земята и в морето, но всичко, което наистина става, става с мен...

Борхес, Градината с разклоняващите се пътеки

Не съм попадал на по-поетично описание на Хейдегеровото понятие Jemeinigkeit (все-моевост), което от своя страна препраща към базисното за феноменологията на Хусерл положение, че всеки опит протича от първо лице.

"Държава" срещу ценности

Унизително за човешкото достойнство е да чуеш, а мерзко е да кажеш, че "Сталин строял държава". Тук, освен че има едно теоретично скудоумие - "държавата" най-вулгарно бива сбъркана с "концлагер" - има също и неразбиране на нещо по детински просто: държавата няма друго основание за съществуване освен щастието и благосъстоянието на своите граждани.

Държавата не е призвана да защитава никакви по-висши от щастието ценности, защото нито моралността, нито свободата са в нейните прерогативи. Тя по-скоро трябва перманентно да се грижи сама да не ги потъпче, какъвто е случая с всяко тиранично управление.

Хоризонт срещу йерархия

Понятието хоризонт е толкова важно във феноменологическата традиция не на последно място поради това, че то неутрализира мисловните парадигми от йерархически тип.

Да гледаш на света като на йерархия означава да си присвояваш една дистанцирана, външна, квази-божествена гледна точка към света.

Удобството да нямаш Бог

Хората изоставиха Бог не заради други богове, казват, а за да нямат бог;/и това не се бе случвало преди/ хората да отричат и богове, и служене на богове, проповядвайки първо/ Разум,/и после Пари, и Власт и това, което наричат Живот, или Раса,/ или Диалектика.

Т. С. Елиът, Скалата

Какво ти носи това да кажеш, че Мамон не е бог?
Това те освобождава да му служиш "просветено".

За някои срещи

Възможността за някои срещи дължим на вътрешни нагласи и предразположения, а не на целенасочени действия от наша страна.
Както се изразява Джойс:  

Предчувствието, което го водеше, му казваше, че [нейният] образ ще го срещне, дори и без някакво явно и открито действие от негова страна.

Нагласите и предразположенията по никакъв начин не правят въпросните срещи необходими, те просто предлагат открито поле за тяхната възможност, колкото и малко вероятна да е тя.

Съответно обаче отсъствието на определена нагласа и предразположение може да затвори бъдещето за нас.

За празнотата на празника

Празнотата, която носи със себе си празникът, не е свързана с чувство за празнота. Не е свързана и с чувство за ситост. Именно поради това въпросната празнота е трудно разпознаваема и още по-трудно - откриваема.

Тя битува в лоното на новото начало. Тя е донякъде утешаващата празнота, която  примамва, докато си се отпуснал в старото, уверен, че новото е досами теб. И бидейки празна, т.е. неконцептуализирана, тя е за сметка на това е донякъде визуализирана. Това е визията на надеждата, която обаче не мами с някакво празно бъдеще, а която омайва с възможности - оставайки тук, задоволявайки се да придаде колорит на настоящето.

За "поетите" накратко

Гласовете им бяха големи, обущата им бяха големи, и учеха тригонометрия.

Джеймс Джойс, Портрет на художника като млад

Много лаконично, без да е енигматично описание.

Еднаквост и различие

Парафраза от Хана Арент, Човешката ситуация:

Ако не бяхме еднакви, нямаше да можем да се разбираме;
ако не бяхме различни, не би имало нужда да се разбираме.

Чужд на собствения си опит

Една от най-големите опасности за съвременния човек е отчуждението от личния опит. Човек започва да губи доверие в онова, което сам изпитва и сам преживява.

Резултатът от това обаче съвсем не е отрезвяващ и еманципиращ - напротив, човек е склонен веднага да запълни пустото място, оставено от отсъствието на автентичен опит, с дадени наготово културни ерзаци.

На мястото на вътрешния човек идва масовият.

Въпросът за битието

Въпросът за съществуването или въпросът за битието е фундаментален за философията. На пръв поглед обаче той би могъл ни се струва твърде абстрактен, до такава степен, че да изглежда празен откъм съдържание. Темата за битието като че ли може да се сведе до привидната тавтология на Парменид: Битието е, а небитието не е. И все пак подобна постановка съвсем не е тавтологична, ако вземем предвид, че автор като Хайдегер, бидейки посветил целия си интелектуален живот на въпроса за битието, собствено казва, че битието не е. Или най-малкото казва, че битието не е нещо съществуващо.

За да разберем различните смисли на битие, традиционен подход, още от Аристотел, е да се спрем на различните смисли на глагола съм и или на изказването на съществуване. Ето един примерен каталог от въпроси, при което на първите пет може да изглежда, че може да се даде определен отговор, но на останалите утвърдителен или отрицателен отговор без квалифициране би бил недостатъчен.

Съществуват ли субатомарни частици с нулева маса в покой?
Съществуват ли чифтокопитни коне?
Съществуват ли девет планети в Слънчевата система?
Съществува ли чудовището от Лох Нес?
Съществуват ли извънземни разумни същества?
Съществува ли отношението вдясно от?
Съществува ли футбол на три врати?
Съществува ли отражението ми в огледалото?
Съществуват ли неосъществените проекти?
Съществува ли числото 7?
Съществува ли корен квадратен от две?
Съществуват ли невидимите неща?
Съществува ли страхът от неведимото?
Съществува ли все още неизсвирената симфония?
Съществуват ли неродените деца?
Съществуват ли цветовете?
Съществува ли Дон Кихот?
Съществува ли Борхес?
Съществуват ли отминалите събития?
Съществува ли времето?
Съществува ли морална определеност на действията?
Съществува ли красивото?
Съществува ли нещо, което наричаме красиво?
Съществуват ли думите?
Съществуват ли техните значения?

Предвид тъй разностранните кандидати за съществуване, едва ли можем да минем без Хусерловото понятие "регионални онтологии". А и остава да тежи питането дали изобщо въпросите от типа Какво съществува?, могат да досегнат въпроса за битието.

Homunculus

И ще повярвате ли, ето ти го там, седял сам-самичък в тъмнината на изповеднята си, от буден по-буден, и сякаш тихо се смеел в себе си.

Джеймс Джойс, Дъблинчани

В нас винаги живее по един малък homunculus, който претендира, че не ни разбира...

А го е жал през смеха му.

Идентичност

Ако бях този, който съм, не бих имал проблеми със себе си.

Наличието на проблеми със себе си не указва ли липса на идентичност?!?

За магаренцето Йори

Може ли опечалеността и меланхолията да представлява специфичен вкус към живота?

- Най-вече когато се наблюдава отвън, от трето лице.

Колебание и свобода

Колебанието е  най-емблематичната проява на свободата на избора.

В случай че нямаме избор, не се и колебаем.*
Съответно, ако не притежавахме избор, не би имало основание (повод) за колебание.

_______
* Възможна ли е ситуация на наличие на алтернативи и на отсъствие на избор?  Да - когато искането е все още на ниво желание (нагон). Когато следваме порив, просто не се колебаем.

"Тактика, другари, тактика!"

Това било хитрост от страна на другаря Наполеон, рече той. [...] Това се наричало тактика. На няколко пъти повтори: „Тактика, другари, тактика!“, подскачайки и размахвайки опашка с весел смях.

Оруел, Животинската ферма 

Етическото верую на комунистите: Врагът ни не притежава никакви морални стандарти, защо тогава ние да си позволяваме такива?!? До окончателната победа няма нито веднъж да ни се наложи да бъдем морални.

Философът като наблюдател

Прекарах девет години в странстване по света, опитвайки се да бъда по-скоро наблюдател отколкото актьор във всичките комедии (comédies), които се разиграват в него.

Декарт, Дискурс върху метода

Предимствата да си наблюдател?

Едно теоретично: безпристрастност.
И едно практично: съхраняване на достойнството.

* Следва да се има предвид, че френският термин comédie освен комедия, може да има и по-широкото значение на драма.

Морал и права

Моралната философия на Кант не представлява политическа философия, но е в състояние да предостави сигурната основа за една политическа философия. Теория на справедливостта на Джон Ролс е блестящ пример в това отношение.

Нещо повече, голяма част от класически настроените либерални мислители днес вече твърдят, че уважението към свободата на другия следва да се изведе тъкмо от моралния императив на Кант да зачитаме достойнството другия в качеството му на цел сама по себе си. Това означава, че те търсят да дадат също и ценностно обосноваване на либерализма, наред с консеквенционалиския аргумент на Мил, че свободните общества, състоящи се от свободни граждани, водят просто до далеч по-добри следствия в социално-икономически план в сравнение с авторитарните общества.

Една тенденция в съвременния либерализъм обаче, либертарианството, ограничава Кантовия морален императив до дълг единствено към самия себе си. Либертарианството клони към това да твърди, че аз следва да се отнасям единствено към самия себе си като към цел сама по себе си и да не допускам да бъда превърнат в инструмент на чужди интереси. По този начин то се опитва да предостави морални аргументи в полза за един самоосъзнат егоизъм, водейки до морален солипсизъм. Така то действа срещу моралния универсализъм на Кант, че всяко разумно същество притежава иманентно достойнството да бъде цел сама по себе си. Тази универсално-персонална идея изразена у Кант има, разбира се, християнски корени. Можем да я открием и в Дневник на писателя на Достоевски, където той размишлява, че не би имало никаква полза от спасението, ако дори и само една душа погине несправедливо.

Изискването за неотменимите права на всяко човешко същество не може да бъде оставено просто на "човешката природа", която от една страна се мисли биологически, а от друга страна се търси чрез нея да бъде гарантиран един нормативен (правен) универсализъм. Това, че въпросното изискване има морални корени, съвсем не може да бъде изличено посредством авторитарния тон на политическата коректност.

Make me feel like I am what I am

You make me feel like I am what I am...

Караш ме да се чувствам като че съм това, което съм...

Тази вечер, на бутилка чешка бира слушах Humble Pie - първия албум - чух горната фраза и тя ми прозвуча като откровение.

Колко малко хора, ако оставим настрана самата музика, могат да ни карат да се чувстваме като че сме това, което сме!

Тук има два много важни детайла:

1. Условността и същевременно взаимността, изказани в думата като че (like): няма начин да знам какво съм, докато няма някой да ме накара да се почувствам така.

2. Което съм вместо който съм. Което съм придава самооткриване, субстанциалност. Кой съм е често въпрос на моя поза. 

P.S.

Humble Pie са превъзходни!

Действия и дизайн

Човешкият свят е резултат от човешките действия, но не и от човешки дизайн.

Това е парадоксът, културата като наше дело, бидейки телеологична по характер, се еманципира от собствените ни ръце.