За празнотата на празника

Празнотата, която носи със себе си празникът, не е свързана с чувство за празнота. Не е свързана и с чувство за ситост. Именно поради това въпросната празнота е трудно разпознаваема и още по-трудно - откриваема.

Тя битува в лоното на новото начало. Тя е донякъде утешаващата празнота, която  примамва, докато си се отпуснал в старото, уверен, че новото е досами теб. И бидейки празна, т.е. неконцептуализирана, тя е за сметка на това е донякъде визуализирана. Това е визията на надеждата, която обаче не мами с някакво празно бъдеще, а която омайва с възможности - оставайки тук, задоволявайки се да придаде колорит на настоящето.