Публично, частно, интимно

Проблемът на днешната масова култура не е разрастване и хипертрофия на публичната сфера и чрез това задушаването на сферата на интимността. Напротив, проблемът е разрастване и хипертрофия на частната сфера, която поглъща в себе си публичността, чрез което е застрашена и интимността.

Същинският враг на интимно-личното винаги е било частното и партикуларното. Чрез смъртта на същинската публичност (чийто принцип е личностното действие и достойнство) интимността губи своя единствен защитник.

Causa

Causa e на латински причина. При това изключително - целева причина. А това означава - цел, която в качеството си на причина определя действията ни. Всяка цел обаче преди да е реализирана представлява идеал. Идеал, който е мяра за самия себе си.
В този смисъл каузата представлява начина, по който едно желано и неосъществимо (т.е. идеално) бъдеще определя нашето настоящо. Бъдещето се случва като актуално едва в своята неосъществимост. И точно това означава да имаш кауза.

Отегчен от фактите статистик

Забележително е колко лесно човек гледа на самия себе си като на предмет. Докато в един момент той може да влага целия жизнен смисъл в осъществяването на една своя страст, в по-късен етап той ще е в състояние да гледа на онова страстно себе си като на нещо чуждо до безразличие и дори досадно нему. Онова негово старо "аз" ще е сякаш само един самонатрапил се в спомена образ.

По този начин човек допуска да се превърне в поредица от независими едно спрямо друго определения, редица от бегли идентичности, която не съдържа своя собствена история и смисъл. И онзи негов свръх-аз, наблюдаващ като в калейдоскоп тези промени, няма да е по-ангажиран със ставащото от един отегчен от фактите статистик.

За наглостта и арогантността

Наглият и арогантен* човек е подвластен на убеждението, че всички хора са му потенциални врагове или - традиционно казано - homo homini lupus (Човек за човека е вълк). Тъкмо поради това, той се старае винаги чрез поведението си отнапред да си спечели определено предимство спрямо околните.
Зад това му убеждение обаче се таи всъщност един изначален страх - страхът от света и страхът от другия.

Ето защо зад остъкления поглед на наглия човек твърде често може да се провиди едно наплашено животно, очакващо атака отвсякъде и не познаващо човешко отношение отникъде.

__________________________________________
* Арогантен в частност е онзи нагъл и високомерен 'човек', който болезнено желае и заедно с това се съмнява в своето превъзходство спрямо околните. Поради което и той винаги се опитва да го утвърждава.

За страстта да бъдеш "актуален"

Винаги съм се ужасявал от страстта у голяма част от хората да консумират боклуци (под формата на книги, музика, филми), само защото въпросните субпродукти представляват последното появило се на пазара. Да подчиниш себе си на случайната конюнктура на пазара, не само защото така е по-лесно (спестява ти избор), но най-вече заради фетишизирания етикет "НОВО!" (който само след седмица ще бележи нещо безвъзвратно остаряло) - това демонстрира наред с липсата на дух, също и липса на елементарен вкус.

Утвърждаването като отрицание

Утвърждаването първоначално е полагането на дадено ново определение и съвсем не препотвърждаването на нещо налично. За да се утвърди нещо обаче, с това трябва да се отрече всичко чуждо нему. Поради това отрицанието се явява елемент на всяко утвърждаване.

Любимата дума на сина ми Петър е безусловно думата 'не'. Чрез нея той не просто дава отрицателен отговор, а утвърждава дадено свое желание чрез отрицание на наличното.

_____________________________________________
Петър наскоро ще стане на година и девет месеца.

Блаженството на бедните духом

Има нещо отблъскващо и нечистоплътно в надменния и ироничен тон, с който една част от българите използват известния и за съжаление вече стандартизиран библейски израз „блажени бедните духом”. Изглежда българинът разбира под 'беден духом' дори не просто лишения от ум, а лишения от елементарна житейска хитрост наивник. Твърде показателно тук е имплицитното отъждествяване на дух с хитрост, при което най-одухотвореният субект за българина излиза, че е изпеченият мошеник. Оставайки настрана неволната и съвсем непреднамерена авто-диагноза, в която българинът по този начин полага самия себе си, искам да подчертая радикално различния смисъл на първото евангелско блаженство: „Блажени бедните духом, защото тяхно е Царството небесно” (Матей, 5:3). Смисълът на тези думи е следният: „Блажени са просещите дух”*, търсещите дух и в този смисъл осъзнаващите се като бедни духом. Друг е въпросът, че едно подобно осъзнаване е вече зародиш на богатство. Подобен един смисъл е обаче твърде далечен за българина, защото за него е твърде трудно да схване каквото и да било личностно определение, пък било то и обладаността от дух (или търсачеството), като определение, съвършено хетерогенно спрямо имотното състояние. ______________________________ * Едно подобно разбиране би могло да се защити и на чисто езиково ниво. Оригиналният израз в новозаветния текст гласи ptohoi to pneumati. Ptohos на гръцки има значение точно на просещ.

Паоло Учело

Паоло Учело (1397 - 1475) е роден във Флоренция,







но съвсем не е типичен представител на флорентинския Ренесанс. Притежава своеобразен стил, който представлява парадоксално съчетание на готически и ренесансови мотиви. Картините и фреските му често притежават иреална или приказна атмосфера, която странно контрастира с героичното достойнство или пък лиричната приповдигнатост в стила на някои от неговите съвременници. Той използва новия похват на линейната перспектива не толкова за да внуши телесно присъствие на образите, колкото да ги представи в една стереометрична стилизация. Това обаче от своя страна съвсем не му пречи да придаде на персонажите съответна насъщност и в крайна сметка своеобразна индивидуалност.

Това е една от най-странните картини на Учело: Св. Георги и дракона (1456). И трите персонажа са изобразени уникално и при все това обединени в общо картинно и смислово пространство. Принцесата е в изцяло готическа визия, с изтънен профил - сведена до фино двуизмерно присъствие. Изображението на Св. Георги и коня му е обемно, но заедно с това по особен начин наивистки приказно. Змеят, не само поради това че е вързан с каишка като пале, е гротесков до неузнаваемост - струва си да се забележи особения контраст между почти модерно стилизираните му цветно-пеперудени крила и изпъкнатите му в напрежение прешлени и ребра. В образа му сякаш първично са обединени животинско недоумение с експресивна гримаса, изобразяваща болка.

Любопитно е, че другите картинни елементи, които задават общия фон и приказното пространство на картината, също са трудно съизмерими - готически стилизирана пещера, геометрично решение на терена и сюрреалистични спираловидни облаци зад Св. Георги.

За празните погледи

Ужасяващо е да видиш празен поглед у млад човек. Там, където разумът би следвало да е жаден да изпробва все нови и нови въпроси, сетивата трескаво да търсят непознати предмети, върху които да проецират възторг и очарование, а чувството за справедливост да e изострено и прямо до безогледност, наместо това да срещаш инертност и почти животинско безразличие.

Луната, Саламбо и Танит

Луната, с нейните фази, нарастване и намаляване, последователност на светла и тъмна част, на присъствие и отсъствие е в митологиите символ на амбивалентността, двойствеността, текучеството, на първичното единството на живот и смърт в човешкото начало. Нейният живот е този на умирането, а нейната смърт – увертюра към нов живот.

Ето една естетизация на лунарните митове, в която Саламбо на Флобер се обръща към лунната богиня Танит (известна във Финикия, Междуречието или йонийска Гърция под имената Ашорет, Ищар или Астарта):

Как леко се въртиш, поддържана от неуловимия ефир! Той се изглажда около теб и твоето въртене разпределя ветровете и плодоносните реки. В зависимост от това дали растеш или намаляваш се разширяват или свиват очите на котките и петната на пантерите. Сред родилни болки жените с писъци назовават твоето име! Ти изпълваш раковините! Караш вината да кипят! Разлагаш труповете на мъртъвците! Ти създаваш бисерите в дълбоките морета!
И всички зародиши, о богиньо, покълват в тъмните глъбини на твоята влага!

Флобер, Саламбо, с. 44

За обозначаването

Децата като че ли не одобряват обстоятелството, че може да има едно име, което да е общо за множество неща. Вероятно защото това пренебрегва тяхната уникалност - и на нещата и на имената.

За Чехов

Геният на Чехов се състои в това, че той е в състояние да освободи дадена жизнена ситуация от всичко излишно, да я представи в нейната чистота и непримесеност, без да жертва нищо от нейната комплексност и амбивалентност.

Резултатът от неговия сякаш опростен наратив е не стилизация, а живот.

Приятелството като идеал

Кант дефинира приятелството в Метафизика на нравите като: "Единението на две личности чрез 1. еднакви и 2. взаимостранни любов и уважение".*

Оттук става ясно защо приятелството двояко представлява идеал:

1. Невъзможно е да се постигне еднаквост в степента на любовта и уважението, защото когато любовта расте, уважението намалява, и обратното. Дотам, че те (любовта и уважението) могат да се определят реципрочно като привличане и отблъскване.

Пояснение: Любовта поражда (желание за) емоционална близост, докато уважението изисква винаги като предусловие за своята възможност дистанция.

2. Невъзможно е да се постигне пълна взаимостранност между двама души - винаги онова, което е ентусиазъм у единия, би могло да се прояви като резервираност у другия и обратното.
_____________________________

* От това, освен всичко друго, става ясно защо не съществува приятелство между жени. Между жени не е възможно уважение, в най-добрия случай би имало (краткотрайно) възхищение.

Йън Кар

Тази година е напуснал нашия свят още един голям музикант: шотландският тромпетист, флигорнист, композитор и писател Йън Кар (Ian Carr). Със своята група Nucleus (основана 1969) той се явява един от творците, положили началото на джаз-рока и фюжъна.

При все че става дума за джаз-рок, стилът на Nucleus е неповторим – уникална сплав между ритмическия заряд и волността на рока и блуса от една страна и комплексността и детайлността на джаза от друга. Зад всичко това интензивно се чувства европейският характер на музиката и страстта към търсачество, вплетена в субстанцията на онези години. В Nucleus наред с Йън Кар са свирили множество чудесни музиканти, след които Карл Дженкинс, Джон Маршал, Алан Холдсуърт, Браян Смит...

Наред с кариерата си на музикант, Йън Кар е автор на един от най-ценените и четени пътеводители в джаза (Jazz, The Essential Companion) и няколко биографии на големи джаз-музиканти, сред които е и една от най-известните биографии на Майлс Дейвис.

За мен в личен план Йън Кар и Nucleus бележат много близка до сърцето ми музика, която винаги слушам с удоволствие. Ето мой предишен текст за Nucleus.

За Йън Кар може да се прочете тук, тук и тук.

Родители и деца

Родителите на бива да налагат, нито дори да предлагат на децата си свои проекти и планове за бъдещето им. В противен случай те могат да изпаднат в греха, който не са в състояние да извършат дори генните инженери, - да изведат на бял свят деформирано копие, нежели личност.

Реалност и риалити

За всеки един мислещ човек би трябвало да е ясно, че това, което предлагат така наречените риалити-шоута по телевизията не е нов вид реалност, също така не е бягство от реалността, а е собствено един изкуствен продукт - заместител на реалността. Зад огромното търсене и съответно предлагане на такъв заместител очевидно стои изострено чувство за загуба на реалност. Само хора, които болезнено чувстват в своя живот дефицит на човешка реалност (смислени занимания, интереси, общуване), биха се опитали да запълнят въпросния вакуум чрез предложеното им риалити. Ето защо прогресивното риалитизиране на телевизията е всъщност симптом на прогресивно дереализиране на живота.

Вродено, априорно, чисто

1. Вродено е такова съдържателно определено познание, което предхожда всеки един опит изобщо.

2. Априорен е онзи само формално определен компонент от познанието, който предхожда всеки един опит, но е в състояние да се реализира в опита.

2. 1. Чисто е такова априорно, което не е вторично примесено с нищо опитно (емпирично).

И трите се мислят като надиндивидуални.
Вродени познания обаче няма.
Чистата математика и чистата логика са единствените формални дисциплини, които нямат нужда с оглед на съдържанието си да привличат елементи от опита.

______________________________________________
Допълнение: Под архетипно се разбира такова априорно, за което се предполага, че стои в качеството си на инвариант в основата на сходни помежду си вариации у индивидуални съзнания / предсъзнания. Тъй като то се разбира като съдържателно определено, а и достъпът до него е възможен само въз основа на емпирично изследване, архетипното е проблематично още в понятието си.

Джордж Ръсел

Това лято (27.07.) е напуснал нашия свят още един голям музикант - Джордж Ръсел (George Russell). Музикален теоретик, композитор, лидер на биг бенд и пианист, той е допринесъл за една от значимите революции в джаза - прехода от би-боп към модален джаз.

Записите му се отличават с особена елегантност и размах. Стилът му на пианото е лаконичен (по това ми напомня Телониъс Мънк) и същевременно изпълнен с нерв.

Със своите идеи и новаторския албум Jazz Workshop (1956) Ръсел е повлиял пряко върху формирането на модалния стил на Майлс Дейвис и Джон Колтрейн. В негови формации са свирили музиканти като Ерик Долфи, Бил Еванс, Дон Елис, Пол Блей, Стив Суолол, Дейвид Бейкър, Ян Гарбарек ...

Breaking the Waves

Вчера гледах за пръв път Порейки вълните (Breaking the Waves) на Ларс фон Триер. Заглавието наистина е точно, защото едва ли може да има нещо по-непоколебимо, непосредствено, еднопосочно, тенденциозно, наивно и безогледно от обсесията на една жена.
В един по-универсален план - пред непреклонната увереност на един човек външният свят губи плътност и се десубстанциализира.
Останах обаче някак си разочарован от финала, защото оздравяването (макар и представено съвсем непринудено) и патетиката на небесните камбани за мен затварят филма откъм възможни нюанси в прочита.

Стилистично обаче филмът е сниман безподобно. Сякаш документалният поглед към интимния свят, наместо да го снеме, го прави още по-наситен и съкровен. Не съм виждал друг режисьор, който, на глед без капка нежност, да постига такъв ефект.

Мислене vs. мозък

Мисленето е единственият акт, който се осъществява само и изцяло от първо лице. Нещо повече, мисленето е изобщо условието за възможността на действие от първо лице и за формирането на Аз и в крайна сметка на личност.

С оглед на горното изглежда твърде нелепо, как някои хора тъй леконравно прехвърлят отговорността за мисленето си върху един орган или предмет, за който те говорят в трето лице, а именно върху мозъка си. Представата, че нещо друго (един мозък) мисли вместо теб, е не просто индекс за един предхождащ я отказ от мислене, а и симптом за перманентното му отсъствие, в неговия същински статус на автономия.*

_______
* Твърде показателно е до каква степен научната фикция за един изцяло обективен свят (която сама е продукт на теоретично мислене) се е наложила в съзнанието на съвременните хора и е допринесла за закърняването на тяхното мислене – дотам, че те да приписват отговорността за собственото си мислене на обекти.