Отегчен от фактите статистик

Забележително е колко лесно човек гледа на самия себе си като на предмет. Докато в един момент той може да влага целия жизнен смисъл в осъществяването на една своя страст, в по-късен етап той ще е в състояние да гледа на онова страстно себе си като на нещо чуждо до безразличие и дори досадно нему. Онова негово старо "аз" ще е сякаш само един самонатрапил се в спомена образ.

По този начин човек допуска да се превърне в поредица от независими едно спрямо друго определения, редица от бегли идентичности, която не съдържа своя собствена история и смисъл. И онзи негов свръх-аз, наблюдаващ като в калейдоскоп тези промени, няма да е по-ангажиран със ставащото от един отегчен от фактите статистик.